Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не. Имам частен източник.
Тя кимна.
— И аз.
Да не би тя да се опитваше да изтръгне от него признание? И на двамата се бе наложило да минат през скенера — това влизаше в процедурата за получаване на диплома за Майсторска класа в заслугокрацията. Марк старателно пазеше скена си. По-добър беше от мозъчната карта на някой уличен скитник, дума да няма. Не беше гений, но в края на краищата основата на подкорието на Волтер не беше най-главното. Как точно симът управляваше „подсъзнателните“ си функции — основна поддръжка, „кухнята“ на електрическите вериги, — със сигурност нямаше значение, нали?
— Хайде да погледнем нашите творения — рече ведро Марк, за да се отърве от предишната тема.
Сибил поклати глава.
— Моята е стабилна. Но виж какво, всъщност ние не знаем какво да очакваме. Тези съвсем интегрирани личности продължават да са изолирани.
— Природата на звяра — Марк сви рамене: правеше се на нервиран спец. Ала сега, докато ръцете му галеха клавиатурата, го полазиха тръпки на възбуда.
— Хайде да го направим днес — изтърси тя.
— Какво? Аз… аз бих искал да позакърпя още малко дупките, може би ще инсталирам търкалящ се буфер за застраховка срещу промени в характера, да надникна в…
— Подробности! Виж какво, тези симове я карат седмици наред в сим-време и се самоинтегрират. Хайде да се намесим и ние.
Марк се сети за пилота на глайдера там, сред коварните ветрове. Никога не бе правил нещо толкова рисковано — не беше такъв човек. Онези заплахи, на които се поддаваше, съществуваха на дигиталното игрово поле. Тук той беше господар.
Но не беше стигнал дотук с глупост. Да се оставят тези симулации да влязат в контакт с настоящето — това можеше да предизвика у тях халюцинации, страх, дори и паника.
— Само си помисли! Да говориш с архидревността!
Марк осъзна, че той беше онзи, който се страхува. „Мисли като пилот!“ — заповяда си той.
— Да не искаш някой друг да го направи? — попита Сибил.
Той остро усети мимолетната топлина на бедрото й, когато то случайно докосна неговото.
— Никой друг не би могъл — призна той.
— А с това изпреварваме всякаква конкуренция.
— Оня Селдън — той би могъл, след като ги получи от ония от Сарк — шутовете на Новия ренесанс. Щом ни използва нас… ами според мен той има нужда от известна дистанция от подобни хазартни предложения.
— Политическа дистанция — съгласи се тя. — Възможност да отричаш.
— Може би той иска да си го мислим. Как така е очаровал Клеон?
— Знам ли. Не че не бих искал някой от нашите да дърпа конците. Министър матист — кой би предположил?!
Значи „Артифис асоушиейтс“ трябваше да се оправят сами. С договорите със Сарк компанията вече бе изместила „Диджитрал“ и „Аксиом алайънс“ в продажбата и дизайна на холограмен интелект. Но конкуренцията беше сериозна по няколко линии. С достъп до истински древни личности те можеха да пометат всички. „На острието на промяната — помисли си радостно Марк. — Опасност и пари: двата най-велики афродизиака.“
Беше прекарал предния ден в подслушване на Волтер и беше сигурен, че Сибил бе правила същото с Девата. Всичко бе минало добре.
— Но ни трябват фейс-филтри.
— Не се доверяваш на себе си, че няма да издадеш чувствата си? — Сибил се изкиска с женствен, гърлен смях. — Мислиш, че всичко ти личи?
— Така ли е всъщност? — той върна топката в нейното поле.
— Да кажем поне, че намеренията ти си личат.
Тя намигна лукаво и ноздрите му затрептяха — което напомни на Марк защо му бяха необходими филтрите. Въведе дружелюбния израз, който бе моделирал внимателно за разговори по телефона с клиентите. Откакто се захвана с този бизнес, бързо бе научил, че светът е претъпкан с раздразнителни хора. Особено пък Трантор.
— По-добре ще е да сложим и рефайнер на езика на тялото — обади се тя с равен глас: самата деловитост. Ето това никога не преставаше да го интригува: хитрата двусмислица.
Тя въведе собствените си филтри — прехвърлени мигом от нейното табло на половин сграда оттук.
— Речник искаш ли?
Той сви рамене.
— Каквото не разберат, ще го пишем езиков проблем.
— Ама те що за език говорят?!
— Мъртъв език, планета на произхода — неизвестна. — Ръцете му се бяха превърнали в размазани петна, докато настройваше прехвърлянето.
— Звучи ми някак си… ами течно.
— Това е едно на ръка.