История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
Важна роля в борбата срещу османското нашествие и впоследствие за ликвидиране на османското господство играе също така Военната граница.
Дават своя принос в това дело и сръбските ускоци, настанени в Клис, Сен, Бихач и други погранични райни. Десетилетия наред техните селища са военоорганизирани бази за антиосмански действия. През XV–XVI век в Сень съществува специален австрийски пограничен център за борба и срещу османци, и срещу венецианци. Тук се събират известните сенски ускоци, храбра дружина от около 2 хиляди души начело със свои войводи, която често напада намиращи се под османска власт селища.
Освен антиосманско освободително движение в северозападната част на Балканите през XVI–XVII век възниква съпротива и срещу Хабсбургите. Най-значителна антихабсбургска проява е заговорът на Зринските и Франкопаните от 1670 г. Две са основните причини за недоволството на хърватската аристокрация: първо, централистично абсолютистките стремежи на Хабсбургите, насочени към ограничаване на хърватската държавност. Недоволна от тази политика е и унгарската аристокрация. Това е и предпоставката за хърватско-унгарско сътрудничество на антихабсбургска основа; второ, през 1663–1664 г. тече поредната австро-турска война. Хърватският Бан Никола Зрински (правнук на едноименния защитник на Сегед през 1566 г.) и брат му Петър достойно се сражават и допринасят за победата на Австрия, но са огорчени: очаква се освобождаване на хърватско-унгарските земи, присъединяване на Военната граница към Хърватия, влизане в Босна и пр. А вместо това император Леополд I сключва мир без никакви придобивки.
Заговорът се организира и ръководи от хърватските първенци Никола и Петър Зрински и Фран Крсто Франкопан. Включват се и най-изтъкнатите унгарски магнати. През 1670 г. се стига и до въстание в Унгария и Хърватия. Но силите са недостатъчни за сломяване мощта на Хабсбургите и организаторите на движението са принудени да търсят подкрепа отвън — Франция, Венеция, сърбите от Военната граница, Османската империя, не успяват обаче да привлекат на своя страна никого. Дори Портата, въпреки примамливото предложение да приеме Хърватия под своя закрила като васално княжество, не се намесва. Бунтът търпи пълно поражение, Петър Зрински и Фран Крсто Франкопан са арестувани и осъдени на смърт (Никола Зрински загива по-рано случайно по време на лов), а имотите им отнети. Наказани са и унгарските участници в организирането на бунта.
Социални движения
Освободителната борба на балканските народи, антиосманска или антихабсбургска, в много случаи има и ясно изразен социален смисъл. Народът се включва в тази борба не просто за възстановяване на предосманските феодални порядки, а за утвърждаване на по-справедлив социален ред. Основните форми на тази борба са отказът да се плащат данъци, бягството от леновете на спахиите и другите феодали, укриването на реколта и добитък, хайдутството. Възникват понякога и по-широки въстанически движения, които освен антиосмански (или антихабсбургски) придобиват и ярко изразен антифеодален характер. Такова е например въстанието на Йован Ненад в Южна Унгария през 1526 г.: въстаническата армия, по състав селска, очиства завзетите райони от османските отряди и от всякакви феодали изобщо, а земите се раздават на селяните. Това въстание е потушено с общите усилия на османските власти и техните съюзници унгарските феодали.
На борба срещу феодалната експлоатация се вдигат и селяните на Трансилвания, Влахия и Молдова. Навсякъде най-масово явление е бягството от феодалните имения, но често избухват и местни бунтове и вълнения, а понякога и големи селски въстания. Така през 1408 г. избухва селско въстание в района на Тимишоара. През 1434–1435 г. на въоръжена борба се вдигат селските маси от Фогараш и солниците в Марамуреш. През 1437–1438 г. отново избухва силно въстаническо движение в Трансилвания. Друга значима проява на антифеодалната борба е селското въстание от 1490–1492 г. в Молдова.