История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))
- Автор: Манчев Кръстьо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))». Краткое содержание книги:
1683–1699 г. — война на „Свещената лига“ (Австрия, Полша, Венеция, Малта, Русия) срещу Османската империя. Към австрийските войски масово се присъединяват доброволци от Банат, Срем, Хърватия и др. области. Създават се многочислени местни отряди, които водят самостоятелни военни действия. През 1689 г. един такъв отряд от 3 хиляди души освобождава сръбския град Ужице. С помощта на сръбските доброволчески отряди е освободена цяла Северна Сърбия. Освободителното движение обхваща и България. През 1686 г. избухва въстание в Търново (Второ търновско въстание), а през 1688 г. — Чипровското въстание. През 1689 г. бившият хайдутин и началник на мартолозите в Югозападна България Карпош застава начело на многочислени отряди, присъединявайки се към ген. Пиколомни. В антиосманското движение се включва и Печската патриаршия начело с патриарха Арсений III. Не остава пасивно и гръцкото население — то активно подпомага военните действия на венецианците при овладяването на Пелопонес и крайбрежните крепости. В резултат на общите действия на европейските държави и балканските народи по едно време Портата губи властта си над Северна Сърбия, Югозападна България и значителна част от Гърция. От пълен разгром я спасява Франция, която започва война с Австрия. Тогава османските войски разбиват укрепилите се в Куманово отряди на Карпош и принуждават австрийците да отстъпят завзетите преди това територии. Заедно с отстъпващите австрийски войски бяга и немалка част от местното население — 30–40 хиляди сърби начело с патриарха си през 1690 г. се преселват на австрийска територия, а в опустелите области на Стара Сърбия (Косово и Метохия) се настаняват ислямизирани албанци. Хиляди българи от Северозападна България също бягат отвъд Дунав, във Влахия и Банат.
Както се вижда, участието на балканските народи във войната на „Свещената коалиция“ срещу Османската империя от 1683–1699 г. е масово и активно, но по Карловацкия мир те не получават нищо. Редица области, освобождавани от османска власт, минават под австрийска или венецианска власт, но нищо съществено не се променя. Става ясно, че католическият Запад не проявява особена ревност за освобождаване на балканските народи, което поражда съмнения относно истинските намерения на западните държави. Затова християнското население на Балканите започва да свързва надеждите си с православна Русия, още повече че тя става сила с подчертана „покровителствена“ политика по отношение на балканските народи под османска власт. (Тази политика съвсем не се основава на безкористни сантиментални чувства, а е продиктувана от ясни завоевателно-хегемонистични цели — Проливите, Цариград и пр.)
1710–1711 г. — руско-турска война. Руският цар Петър Велики се обръща с манифест към балканските християни, като ги призовава да подкрепят руската армия. През лятото на 1711 г. в Черна гора пристига руски емисар, полковник Михайло Милорадович, който заедно с черногорския владика Данило организира местните сили за антиосманска борба. Акцията намира поддръжници и се разпространява в Черна гора, Херцеговина и Албания. Известно раздвижване има и в Дунавските княжества Влахия и Молдова: молдовският княз Димитър Кантемир влиза в съюзни отношения с Русия, а влашкият господар Константин Бранковяну обещава помощ, но след това се отмята. Общо взето обаче, Балканите остават „мирни“ — военните действия се водят далеч на север и Русия губи. Петър Велики е принуден да се откаже от Азов (временно, разбира се), Димитър Кантемир бяга в Русия, а Константин Бранковяну е отведен в Цариград и впоследствие екзекутиран. На овакантените по този начин престоли във Влахия и Молдова султанът назначава фанариоти. Портата предприема репресивни мерки и срещу Черна гора — през 1712 г. голяма султанска войска пристига в областта, руши и пали Цетине и Цетинския манастир, много черногорци бягат на венецианска територия, страната напуска и черногорският владика Данило, който впоследствие пътува за Русия да иска помощ.