Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Господин Нейсмит? Аз съм Карл Даум, моля влезте.
Побърза да затвори зад тях и нещо се забави около ключалката. Вероятно току-що бяхме проверени за оръжие, отгатна Майлс. И сега фелицианецът хвърля един поглед на данните. Мъжът се обърна, на лицето му беше изписана нервна подозрителност, ръката му механично докосваше десния джоб на панталона. Гледаше само в гостите си, малката хотелска стая очевидно усилваше притеснението му. Ботари иронично се усмихна тъй като вече знаеше къде е скрито оръжието му. По всяка вероятност законно притежаван станър, помисли си Майлс, но човек никога не може да бъде сигурен…
— Няма ли да седнете? — покани ги фелицианецът. Акцентът му беше мек и доста интригуващ. В него липсваха носовите звуци и твърдото „р“ на бетианците, а също така и късите, идващи направо от корема гласни, характерни за Бараяр. Ботари направи знак, че предпочита да остане прав и зае позиция вдясно от Даум — неудобно далеч за периферното зрение на фелицианеца. Майлс и Мейхю се настаниха около ниската масичка. Даум седна насреща им, зад гърба му остана „прозореца“, който на практика беше обикновен видео-екран, предлагащ красива планинска панорама с неизвестен произход. Такива високи дървета само за часове ще се превърнат в трески от ураганния вятър, помисли си Майлс. Силуетът на Даум се очертаваше върху екрана, светлината беше напълно достатъчна за огледа на посетителите.
— Е, добре, господин Нейсмит — започна фелицианецът. — Разкажете ми нещо за вашия транспортен кораб. Какъв е товарния му капацитет?
— Той е кораб от класа РГ — отвърна Майлс. — С лекота ще поеме два пъти по-голям товар от този, който е отбелязан във вашия манифест. Разбира се, ако цифрите ви са точни…
Даум не реагира на предизвикателството.
— Не познавам особено добре корабите с топлинно ускорение — поклати глава той. — Бърз ли е?
— Пилот офицер Мейхю? — вдигна глава Майлс.
— А? Какво?… О, имате предвид ускорението ли? Стабилно, много стабилно ускорение… Набираме скорост плавно и постепенно, максималните стойности получаваме някъде към средата на полета.
— А каква е неговата маневреност?
В очите на Мейхю се появи учудване.
— Това е транспортен кораб, господин Даум…
— Знам — стисна устни фелицианецът. — Имах предвид…
— Искате да разберете дали можем да избягаме или да заблудим корабите, които блокират планетата ви, нали? — намеси се Майлс. — Отговорът е „не“. Както виждате, аз съм си написал домашното, господин Даум…
— Тогава не виждам смисъл да си губим времето — намръщи се Даум и започна да се надига от мястото си.
— Следващият въпрос е дали има начин да доставим товара до получателя — продължи твърдо Майлс. — Тук отговорът е „да“.
Даум се върна в стола, на лицето му се изписаха недоверие и надежда.
— Вие сте свършили добра работа тук, на Бета — продължи Майлс. — Камуфлажът ви е безупречен. Но за да стане годен и за една междупланетна инспекция, ще трябва да поработим още, при това заедно… Нали така, майор Даум?
Тялото на човека се сгърчи, в очите му проблеснаха изненада и гняв. Аха, рече си Майлс. Заковах го от първия път! Потисна ликуването в душата си и на лицето му се появи закачлива усмивка.
— Ако се окаже, че сте пелиански шпионин или пък озерански наемник, аз се заклевам, че ще ви убия! — просъска Даум. Очите на Ботари се притвориха, тялото му незабележимо се стегна.
— Не съм — продължаваше да се усмихва Майлс. — Но щеше да е много интересно, ако наистина бях такъв… Представяте ли си да ви натоваря заедно с оръжието, а някъде по средата на пътя да ви изхвърля от кораба и да ви пратя на малка разходка, а? Разбирам вашата предпазливост…
— За какво оръжие говорите? — попита Даум, опитвайки се безуспешно да възвърне вида си на обикновен търговец…
— Какво оръжие? — прошепна Мейхю и извърна очи към Майлс.
— Добре де, имах предвид вашите плугове и редосеялки — великодушно се съгласи Майлс. — Предлагам да прекратим тази игра и да се залавяме за работа. Ако искате вярвайте, но и аз съм земеделец, дори съвсем наскоро обявих за продан един плодорен парцел на Бараяр… От което следва, че и двамата сме професионалисти и няма защо да си губим времето.
Очите на Мейхю се изблещиха от изненада. Майлс се размърда, уж да се настани по-удобно, върхът на обувката му потъна в глезена на пилота. Мислено си отбеляза следващия път да го събуди по-рано и да го инструктира далеч по-подробно. Макар че събуждането на тоя тип очевидно няма да е лесна работа — сутринта имаше чувството, че се опитва да съживи мъртвец…
— Вие сте професионален наемник, така ли? — изви вежди Даум.