Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Веждите на Елена леко се свъсиха.
— Но това е чудесно! — възкликна тя. — С един курс изплащаш целия кораб! Но…
— Какво „но“? — усмихна се той.
— Защо тогава никой не те е изпреварил? Виждам, че стоката от доста време е на склад…
— Умно момиче! — похвали я той. — Продължавай.
— Виждам, че плащат след доставката. Но може би това е нормална практика…
— Да-а-а… — проточи Майлс. — Друго?
— Нещо не е наред — облиза устни тя.
— Точно така — усмихна се той. — Нещо не е наред…
— Трябва ли да гадая? — попита тя и с мъка потисна една прозявка. — Защото ако трябва, предпочитам да се върна в леглото…
— Е, добре, ще ти кажа. В момента на Тау Верде IV се води война. По всичко личи, че мащабите й надхвърлят регионален конфликт, което означава междупланетни бойни действия. Едната от страните в тази война е лишена от площадки за топлинно изстрелване, но не по своя вина. Изглежда са доста изостанали в технологично отношение, тъй като са прибегнали до услугите на флот от наемници. А защо този товар виси толкова дълго по складовете? Защото никоя от големите транспортни компании не рискува с полети до планета, на която се води война. Застрахователните компании отказват да изплащат евентуалните щети. Това до голяма степен важи и за малките независими превозвачи. Но не и за мен, просто защото аз не съм застрахован.
На лицето на Елена се изписа съмнение.
— Вероятно е опасно да пробиеш блокадата, нали? Ще трябва да приемеш проверка на товара…
— В случая можем да си го позволим, тъй като стоката е предназначена за другия край на планетата, далеч от бойните действия.
— Ами ако наемниците я конфискуват? Ако решат, че е забранена за внос, тъй като включва роботизирани машини и други подобни неща? Те едва ли се съобразяват с междугалактичните конвенции… — Съмнението на Елена видимо се усили и започна да се превръща в загриженост.
— Почти улучи — протегна се с усмивка той. — С какво е характерен износа на колонията Бета?
— Високотехнологични продукти, разбира се. Оръжия и оръжейни системи… — На лицето й се изписа смайване: — О, Майлс!…
— Селскостопанска техника! — изръмжа подигравателно той. — Как не! Но в офертата се споменава и за човек от Фелиция, който трябва да придружава стоката като представител на компанията-получател… Още сутринта възнамерявам да се срещна с него, веднага след като се събуди Ботари. Ще взема, разбира се, и Мейхю…
СЕДМА ГЛАВА
Преди да натисне звънеца на хотелската стая, Майлс направи преглед на малката си армия. Макар и в цивилни дрехи, сержантът изглеждаше войник и нищо друго, докато Мейхю — изкъпан и избръснат, отпочинал и сит, беше коренно различен от вчера. И все пак…
— Изправи се, Ард — посъветва го Майлс. — Опитай се да придобиеш вид на професионалист. Трябва да получим този товар и толкоз! Мислех, че бетианската медицина е достатъчно напреднала, за да се справи с един махмурлук. Ще направиш лошо впечатление на човека, ако му се явиш с куркащи черва.
— М-м-м — беше отговорът на Мейхю, който изобщо не си направи труда да последва съвета и поне горе-долу да придобие вид на боец. — Не се безпокой за мен, момче.
— И престани да ме наричаш „момче“ — добави Майлс. — Сега си мой ординарец и трябва да ме наричаш „милорд“.
— Ама ти сериозно ли приемаш тая комедия?
Търпение, рече си Майлс. Бавно и постепенно нещата ще дойдат на мястото си.
— Това е нещо като отдаване на чест — поясни. — Проявяваш уважение към униформата, не към човека. Когато си Вор, униформата е неразделна част от теб. Дори в цивилни дрехи. Виж сержант Ботари — той ме нарича „милорд“ откакто съм се родил. Значи и ти можеш да сториш същото. Сега си му другар по оръжие…
Мейхю вдигна глава към лицето на сержанта. Ботари отвърна на погледа, лицето му бе по-намръщено от всякога. Майлс остана с впечатлението, че ако беше малко по-експресивен, той несъмнено би направил презрителна гримаса. Очевидно и Мейхю остана със същото впечатление, защото се поизпъна и неохотно промърмори:
— Слушам, милорд.
Майлс одобрително кимна и натисна звънеца. Мъжът, който им отвори, имаше тъмни продълговати очи, високи скули, мургава кожа и яркочервена коса, увита като жица и прилепнала към скалпа му. Очите му пробягаха по лицата на посетителите, задържайки се малко по-дълго върху Ботари, когото сутринта вече беше видял на екрана на видеотелефона.