Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Защо ви преследва Военната полиция? — пребледня Джесек, неволно приел официалния тон на разговор.
— Страхувам се, че в моя случай не става въпрос за Военната полиция на Негово величество Императора…
Въздухът напусна дробовете на дезертьора с остро свистене, лицето му посивя. Наведе се и притисна глава към коленете си, сякаш искаше да прикрие световъртеж.
— Господи!
Главата му рязко се повдигна:
— Какво си направил, момче?!
— Аз не ви зададох подобен въпрос, господин Джесек! — рязко отвърна Майлс.
Дезертьорът смутено промърмори някакви извинения. Не мога да му кажа кой съм, въздъхна в себе си Майлс. Сторя ли го, ще хукне да бяга и ще скочи право в капана на тъй наречената мрежа за сигурност… После лейтенант Крой и отделът за сигурност към посолството на Бараяр ще започнат да го проверяват и вероятно ще побеснеят като разберат, че е никой… Най-късно утре рутинната проверка ще приключи и… Господи, аз убивам този човек!
Тръсна глава и попита:
— С какво се занимавахте в армията?
— Бях инженер-конструктор втора степен.
— В областта на какво? Оръжейни системи?
— Не, двигатели на кораби с топлинно ускорение, включително второстепенни системи за защитата им… Искам да получа работа на някой търговски кораб, но при тях почти не се срещат техническите параметри, с които съм боравил… Двигатели с хармонични импулси, цветоускорителите „Неклин“… Оказа се, че съм специалист в нещо остаряло и волю-неволю трябва да се държа настрана от главните икономически центрове…
— Хм — замислено промърмори Майлс. — А познавате ли товарните кораби от типа РГ?
— Разбира се. Работил съм на два такива кораба. В тях се използва „Неклин“, но за съжаление вече ги няма… Всички са бракувани.
— Не всички — поклати глава Майлс и очите му възбудено заблестяха. — Зная един такъв кораб, напълно изправен и готов за полет. Трябва му само товар и екипаж…
Очите на Джесек подозрително се присвиха.
— А възможно ли е да осъществи полет до планета, която няма договор за екстрадиране с Бараяр?
— Може би…
— Господарю! — обади се нервно Ботари. — Нима възнамерявате да дадете УБЕЖИЩЕ на този дезертьор?!
— Ами… — Гласът на Майлс стана мек като памук: — Технически погледнато аз не зная дали е дезертьор или не… Чух някакви общи обвинения и нищо повече.
— Той сам си призна!
— Може би го е сторил от гордост… А може би от извратен снобизъм.
— Нима искаш да станеш втори лорд Ворлупулус? — изостави официалния тон Ботари.
Майлс се засмя и въздъхна, Баз презрително стисна устни, а Хатауей помоли за разяснения.
— Отново опираме до бараярските закони — започна Майлс. — Нашите съдилища не са благосклонни към онези, които се придържат към буквата на закона, но нарушават духа му… Случаят с лорд Ворлупулус и неговите 2000 готвача е класически прецедент…
— Имал е верига от ресторанти, така ли? — учуди се Хатауей. — Само не ми казвайте, че на Бараяр и това е незаконно!…
— О, не. Било е по време на Изолацията, преди близо сто години. Император Дорка Ворбара лишил графствата от автономия и обявил пълна централизация на властта. Това довело до гражданска война. Първата му работа била да разпусне регионалните армии — така наричали силите за поддържане на реда на древната Земя. На всеки граф били оставени най-много двадесет въоръжени мъже, които не били нищо повече от лична охрана…
Но лорд Ворлупулус водел война с повечето от съседите си и двадесет души му били крайно недостатъчни. Затова наел 2000 души като „готвачи“ и ги хвърлил в боя. Бил достатъчно умен да ги въоръжи с кухненски ножове и сатъри, вместо обичайните бойни саби или кинжали. По онова време имало много ветерани, които търсели препитание и нямали нищо против да водят война по този начин… — Майлс замълча, очите му весело проблеснаха.
— Естествено, императорът не бил склонен да вижда нещата в тази светлина. Изпратил армията си (вече единствената законна въоръжена единица) в земите на Ворлупулус и арестувал лорда с обвинение в измяна. Наказанието по това обвинение съществува и до днес — публично порицание и гладна смърт. И тъй, притежателят на 2000 готвача бил окован на централния площад на Ворбар Султана и бил обречен на гладна смърт. Не мога да разбера защо всички съвременници на Дорка Ворбара са го обвинявали в липса на чувство за хумор…
Ботари бледо се усмихна, Баз мрачно се ухили, смехът на Хатауей беше доста пресилен.
— Очарователно! — промърмори той.
— Но историята има щастлив край — продължи Майлс и лицето на Хатауей се проясни. — Точно тогава нахлули сетагандийците и лорд Ворлупулус бил освободен.