Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
— Дамарис, какво говориш? — Вдигнах ръка, но после я отпуснах.
— Не искам съчувствие. Не понасям тези неща.
— И аз не мога да понасям, когато се оценяваш толкова ниско.
— Спести си сантименталностите — прекъсна ме тя рязко. — Мога да те уверя, че не умирам от самосъжаление. Опитвам се само да виждам нещата такива, каквито са. Не се страхувам от истината и това ме спасява. Независимо от всичките му слабости, Уорън Слоун е човек, когото мога да разбера; следователно мога и да му простя. Той просто е първият човек в живота ми, който ми е дал онова, от което наистина се нуждая.
— Не знам защо ми се струва — възразих аз, — че си в състояние да му дадеш много повече, отколкото той на теб.
— Преценката ти е повърхностна — отвърна тя замислено. — Хората забелязват обикновено само външната страна. Мисля, че стойността на едно нещо се определя също и от търсенето. Само когато съм с Уорън, не гледам на себе си като на дефектна стока.
— Дамарис, моля те!
— Мисля също, дори се надявам, че и аз мога да сторя същото за него. Прости ми, че се изразявам без заобикалки; нали знаеш, аз съм само една малка, жалка ирландка, която не отбира твърде от приличие и добро възпитание.
— Престани веднага, моля те!
— Защо? — попита тя с предрезгавял глас. — Защо да не наричаме нещата с техните истински имена? Ние с баща ми си приличаме много повече, отколкото той подозира — Всичко привидно, неистинско, престорено ми е противно. Нека не се заблуждаваме: Уорън Слоун е влюбен в колекцията Калхън, той буквално се е поболял по нея и жадува за нейната красота. Би пожертвал дори и живота си за тази красота, за правото да я охранява и закриля. Мисля, че разбирам страстта му, тъй като и моето сърце е празно. А ако се тревожиш как ли ще се отнася с мен, ще те успокоя: аз съм също експонат от колекцията Калхън. Можеш да попиташ и баща ми. А сега ме извини, Лавиния, но предпочитам да остана сама.
Глава девета
За мое учудване след този разговор в отношенията ни Дамарис настъпи положителна промяна — те станаха напълно равноправни. В нейните очи аз престанах да бъда съчувстващата и разбираща закрилничка от интерната, а и за мен тя също вече не бе онова вечно възхитено, зависимо дете, а пълнокръвна млада жена.
Промяна имаше и в Марина. С небрежната арогантност на богатите тя до този момент почти не ми обръщаше внимание; за нея бях по-скоро предмет, поддържащ семейния уют. Случаят в сладкарницата я принуди да види в мен най-сетне живо същество от плът и кръв. Вече не ме гледаше, сякаш съм от въздух, и дори понякога я хващах как ме наблюдава с премрежен, преценяващ поглед. По време на съвместните обеди в трапезарията пък цари доловимо напрежение, което Уорън Слоун успяваше да овладее с типично мъжко равнодушие. Веднъж той като на шега попита дали Марина не е споменавала нещо за случката в сладкарницата, но аз отминах въпроса му с мълчание. Това обаче не бе единственото последствие от вчерашните събития. На следващия следобед двамата с Уорън работехме в зимната градина. Внезапно отнякъде изникна един от слугите и за мое огромно учудване извести, че Рос Калхън ме кани на чай в библиотеката. Уорън подсвирна насмешливо.
— Кралят ви зове. Ще откликнете ли като добър верноподаник или пък ще се побунтувате?
Не обърнах внимание на забележката му.
— Предайте на милостивия господин, че ще го навестя веднага, щом се приведа в по-приличен вид — отвърнах на слугата, свалих престилката и отидох в стаята си, за да си измия ръцете и да пооправя косата си.
Бях ужасно изнервена, а изпитвах и нещо като страх, само човек беден и бездомен като мен е способен да разбере състоянието, в което се намирах в този момент. И ако по пътя към библиотеката съм изглеждала особено неестествена, напрегната и недостъпна, то е само защото съм се стремяла да си вдъхна смелост.
Почуках на вратата и ми отвори самият Рос Калхън. Още с първите си думи той пресече моя агресивен порив.
— Трябва непременно да ви се извиня — започна той без предисловие. — Вчера сигурно сте ме сметнали не само за непоносим грубиян, а и за егоист и еснаф.
Вторачих се смаяна в него.
— Ако сте останали с впечатлението, че се съмнявам във вашата откровеност или професионална компетентност, трябва да знаете, че намерението ми не е било такова. — По лицето му се изписа особена, привлекателна усмивка, която смекчи линиите на мъртвешкия череп и очертанията на лицето му станаха по-човешки. — Моля ви, мис Стантън, пийте чай с мен и приемете извинението ми нещо, което на мен, ирландеца, ми струваше огромни усилия. Защо стоим прави, нека седнем.