Заливът на тайните
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заливът на тайните». Краткое содержание книги:
Завръща се в малката бяла къща със сини трегери и капаци, с лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора.
И едно момиче — Дру Бенкс, на което не може да устои.
Но…
…миналото на Сет изплува от тъмнината и го превръща в обект на изнудване. Тайната, която е крил с години, е на път да изплува на бял свят, да експлодира и да разруши живота му и новата му любов!
— Хей. — Тя се наведе да поговори с него. — Днес Уил е свободен. Смятаме да ходим да ядем пица. После може да гледаме кино. Искаш ли да дойдеш?
Беше изкушаващо. Искаше отново да се види с Уил, не само защото бяха приятели, но защото смяташе за редно да проверява намеренията на всяко момче, което се навърташе около Обри.
Претегли предложението, като го сравни със самотната вечер, която го очакваше.
— Във „Вилидж Пица“ ли ще ходите?
— Къде другаде. Все още е най-добрата в Сейнт Крис.
— Може би ще намина — реши Сет — да кажа „здравей“ на Уил. Но от киното се отказвам. Трябва да ставам рано утре сутрин.
— Мислех, че вие артистите сутрин спите до късно и не ставате преди обяд.
Сет топеше кълчища в смолата, за да насмоли корпуса.
— Работата ме зове.
— Каква работа? — Тя седна, загледа го и изведнъж разбра. Изражението на лицето му го издаде… — О, цветарката ще позира на известния художник. Аз имам още новини за нея, по същество.
— Не се интересувам от клюки. — Опита се да остане твърд за не повече от десет секунди, след което се предаде. Любопитството надделя. — Е, какви са новините?
— Много сочни, сърчице. Научих ги от Джейми Стайл, тя ги получила от нейния братовчед, който бил журналист в Сената преди няколко години. Тогава Дру и някакъв много високопоставен чиновник или съветник в Белия дом били гореща тема за обсъждане.
— Колко гореща?
— Толкова, че да поддържа огъня във всички колони на „Пост“ почти цяла година. И да потвърди онова, което братовчедът на Джейми описва като годежен пръстен с диамант с размера на топка за врата. После диамантът изчезнал, горещата страст изстинала и се превърнала в лед, а високопоставеният чиновник започнал следващата гореща история с някаква блондинка.
— Била е сгодена?
— Да. Накратко казано, според моя източник. Излязло наяве, че блондинката съществувала още преди годежа. Следиш ли мисълта ми?
— Той е мамил Дру с някаква тъпа Барби?
— Освен Барби тази блондинка била, всъщност все още е, и истинска акула — адвокатка, асистентка на съветника на президента в Белия дом или нещо такова.
— Сигурно на Дру й е било ужасно тежко всичко това да излезе в пресата.
— Останах с впечатление, че е човек, който може да се оправя доста добре. На никого не се кланя, не сваля шапка и не цепи басма, не е заспала. И си залагам цялата месечна заплата, че е стиснала копелето за топките, преди да му натика пръстена в гърлото.
— Ти със сигурност щеше да го сториш — рече Сет с одобрение и гордост. — Преди да го накараш да излиже пода с езика си. Но Дру не ми изглежда склонна към насилие. По-скоро ми се струва, че го е замразила с един от онези си погледи и убийствено ледени думички.
Обри се подсмихна презрително.
— Много знаеш ти за жените! Тихите води са най-дълбоки. Бъкат от мини. Не само че са дълбоки, но и направо ще те сварят, защото са горещи.
Може би, мислеше си Сет, докато сядаше зад волана на колата. Тялото го болеше от несвойствената работа. Но беше готов да си заложи спестяванията, че Дру е разцепила оня тип на две, без да пролее капка кръв.
Знаеше какво е да видиш дори и малко подробности от личния си живот — объркващи, интимни подробности, изнесени и окаляни в пресата.
Може би затова беше дошла тук — за да се скрие, да избяга от всичко това. Знаеше точно как се чувства.
Той погледна часовника си и тръгна. Можеше да изяде една пица, както предложи Обри. Нямаше смисъл да се връща чак у дома, за да си вземе душ и да измие потта, а после отново да шофира до града.
Със същия успех можеше да се изкъпе и освежи в студиото. Беше си занесъл там сапун и кърпи. Дори се сети да занесе чифт джинси и една чиста риза в шкафа.
Можеше да завари Дру в магазина и да я покани на пица. Което щеше да бъде среща номер три, каза си, много доволен от идеята си Сет.
Лицето й щеше да придобие оня студен израз, който казваше „никак не ми е забавно“, помисли си той. Но в същото време в очите й щеше да проблесне за секунда една бърза светкавица, която говореше точно обратното.
Направо бе очарован от този контраст.
Можеше да прекара часове, не, дни наред да я наблюдава и да се опитва да улови всички варианти на сянката и светлината в нея.
Когато стигна до къщата обаче, видя, че колата й не е на малкия паркинг отзад. Реши да й се обади по телефона и да я уговори да слезе в града, но след това се сети, че не знае номера й в къщата край реката.
Трябваше да се погрижи за това по-рано. Но след като не можеше да се обади оттук, поне щеше да се освежи, да отиде до „Вилидж Пица“ и да се обади от някой градски телефон.