Карибски романс
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кънчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карибски романс». Краткое содержание книги:
Тя не знаеше, че тези очи са очите на човек, който ще преобърне света й. Ще я накара отново да се замисли за нещата, от които се е отказала, за нещата, от които се крие, за хората, които искат да я наранят и ще я накара да се почуства отново жива и обичана — този път истински.
— Оттук, господин Шарп.
— Това не е ли незаконно? — прошепна Лиз, когато чиновничката ги поведе вън от главната зала.
— Да — спря Джоунъс пред вратата на трезора и я пусна да мине пред него.
— Не ме ли прави съучастник?
Той се усмихна, докато чакаше служителката да издърпа дългата метална кутия от гнездото й.
— Да. Ако имаш неприятности, ще ти препоръчам добър адвокат.
— Чудесно. Само това ми липсва — още един адвокат.
— Може да използвате тази стаичка, господин Шари. Позвънете, щом свършите.
— Благодаря.
Джоунъс побутна Лиз вътре, после затвори и заключи вратата.
— Откъде знаеше?
— Какво да знам? — постави той кутията на масата.
— Да отидеш точно при нея. Когато те заговори, помислих, че вече си идвал тук.
— Бяха трима мъже и две жени. Другата е над петдесетте. Що се отнася до Джери, той би сметнал, че в залата има само една служителка — да речем, че подобен ход на мислене бе достатъчно понятен, ала не и действията му. С ключа в ръка, Джоунъс я изгледа. — Джери беше част от самия мен. Ако се намирахме в една и съща стая, можех да кажа какво мисли в момента. Да възпроизведа неговия подпис ми е толкова лесно, колкото и своя собствен.
— И при него ли беше същото?
Ето че болката, само спотаила се, отново го преряза, остро и ненадейно.
— Да, същото.
Лиз обаче си спомни как Джери беше описал брат си като „задръстеняк“. Това определение някак не пасваше на мъжа, когото тя започваше вече да опознава.
— Чудя се все пак дали наистина сте се разбирали така добре, както смяташ — тя хвърли поглед към кутията. В края на краищата, всичко това не бе нейна работа.
Много би желала да е вярно. Но вече не изпитваше същата увереност, както в началото.
— Мисля, че е по-добре да я отвориш — добави.
Той пъхна ключа и го превъртя беззвучно. Отвори капака и Лиз зяпна онемяла. Никога не бе виждала толкова пари през живота си. Лежаха подредени, в стегнати и прилежно завързани пачки — шумящо нови американски долари. Тя не можа да се въздържи и протегна ръка да ги докосне.
— Господи… Изглеждат хиляди — преглътна. — Стотици хиляди.
С безизразна физиономия Джоунъс започна да прехвърля пачките. В стаичката стана тихо като в гробница.
— Грубо към триста хиляди, в двадесет и петдесетдоларови банкноти.
— Мислиш ли, че ги е откраднал? — прошепна Лиз, твърде замаяна, за да забележи как ръката му се сви конвулсивно. — Това трябва да са парите, които търсеше онзи, дето нахлу вкъщи.
— Сигурен съм, че са именно те — той остави пачката, която бе стиснал, зарови надолу и напипа малко пакетче. — Ала не ги е откраднал. — С мъка успя да сподави чувствата и да запази ледено спокойствие. — Подозирам, че ги е спечелил.
— Как? — възкликна тя припряно. — Никой не печели такива пари за няколко дни, а мога да се закълна, че Джери беше без пукнат грош, когато го взех на работа. Помня, че Луис му даде назаем десет хиляди песо до първата заплата.
— Положително.
Не си даде труд да допълни, че беше пратил на брат си запис за двеста долара, преди Джери да напусне Ню Орлийнс. Внимателно извади найлоновото пликче, пъхна пръст и опита съдържанието. Макар вече да знаеше.
— Какво е това?
С каменно лице той го затвори. Нямаше повече място за скръб.
— Кокаин.
Лиз ужасена се вторачи в плика.
— Не мога да проумея… Джери живееше в моята къща. Бих разбрала, ако употребяваше наркотици.
Джоунъс се питаше дали тя проумява друго — колко несведуща бе за тъмната страна на човешката природа. До този момент той самият не си даваше напълно сметка колко близко бе запознат с нея.
— Може би да, а може би и не. Във всеки случай, Джери не е бил по тази част. Поне не лично.
Лиз бавно приседна.
— Искаш да кажеш, че го е продавал?
— Наркодилър? — за малко да се усмихне Джоунъс. — Не, това надали щеше да му се стори достатъчно вълнуващо.
На дъното на кутията имаше малък черен бележник за телефони и адреси. Джоунъс го разлисти.
— Но контрабанда… — пророни той. — Виж, нея Джери би харесал. Би я приел. Опасност, риск… И бързи пари.
Мислите й кръжаха в опита да се върне назад към впечатлението си за мъжа, когото тъй бегло познаваше. Смяташе, че той й бе ясен, бързо му беше прикачила определения, ала се оказа, че сега й бе по-непознат, отколкото когато беше жив. Едва ли вече имаше някакво значение кой и какъв е бил Джери Шарп. Но мъжът, който стоеше срещу нея, бе от значение.
— А ти? — попита. — Ти приемаш ли я?
Джоунъс закова поглед в нея. Очите му бяха безизразни. Толкова безизразни, че в тях не се четеше абсолютно нищо. Не отговори. Продължи да прелиства тефтерчето.