Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
— Колко жалко! — възкликна Алис. — О, колко жалко! Дали случайно не си спомняш нещо от картината?
— Бяха нарисували госпожата изправена — виждаха се връхчетата на обувките й, май от бял сатен, и имаха катарама, сигурно диамантена. В ръката си държеше букет от сини цветенца и една роза, но лицето беше цялото избледняло и потъмняло с изключение на устата, истинска и усмихната в ъгълчетата — много беше красиво. Само че всичко беше почерняло и голяма част от боята се бе смъкнала. Само това видях от картината.
— Случи ли се още нещо? — попита Алис.
— О, още много! Феърфийлд Ботуша се върна, обаче вече никой не даваше пет пари дали е тук, или го няма. Хората в Каруел не го обичаха, но бе за предпочитане да се държат учтиво, защото Феърфийлд винаги са били опасни хора; палеха се от една дума, та никой не смееше да ги ядосва. Той дойде да се увери с очите си и нареди всички стаи да бъдат покрити с черно, стълбите също, също и арката на прохода навън, чак долу до пода, защото тя, горкичката, лежеше тук горе.
— Не в тази стая! — възкликна Алис, която дори след толкова време не се осмеляваше да наруши зловещата святост на стаята на онази жена.
— Не, не в тази, в стаята в другия край на прохода. Ще трябва да се изхаби доста мазилка и хартия и да се направи голямо почистване, за да можете да легнете там. Хари Ботуша вдигна голяма патърдия по повод смъртта на жена си. Скоро щяха да пристигнат Феърфийлд и той сигурно е смятал, че ще е по-добре да останат с впечатлението, че е обичал жена си, поне да им даде повод да кажат няколко хубави думи за него, ако поискат, да раздадат милостиня на бедните и да оставят доста солидна сума за енорията, както казаха — и в църквата в Кресли, и в манастира в Каруел. Дори посетиха викария, а Хари организира най-голямото погребение, правено някога в Грейндж. Погребаха я в манастира, където бяха погребани всички Каруел, в нова гробница, където нея положиха първа и последна, понеже Хари Ботуша се ожени повторно и беше погребан заедно с втората си съпруга в Уайвърн. Така горкото същество бе съвсем само — и приживе, и в смъртта.
— Има ли някой разказ, който да обяснява онова, което видях, когато двете с теб влязохме в прохода? — попита Алис.
— Казах ви, госпожице, в прохода беше окачено черно, както съм чувала да разказва баба ми. Така се е появила историята, защото по различно време, госпожо, в семейството на Феърфийлд е имало три жени, които са видели същото нещо. На погребението чух онзи млад лорд да казва, че много я е харесвал, само ако и тя се бе съгласила да приеме обичта му, но той още я обичал въпреки всичко. Подметна няколко остри думи на сър Хари и заради тези думи двамата излязоха на дуел повече от година след това, Хари Ботуша беше убит и беше погребан в Уайвърн.
— Виж ти! Странно е как благородници, които имат всичко, което светът може да им даде, рискуват живота си заради такива думи — изтъкна поуката старата Дулчибела Крейн, — при това, без да знаят какво ще стане с тях, след като изгубят всичко тук, след като гръмне пистолетът. Ако беше някой нещастник, друг въпрос, но това… човек наистина се чуди.
— Госпожо Тарнли, споменахте, че нещо се е случило с някои дами от семейство Феърфийлд, нали така? — попита Алис.
— Ами говори се, че сър Хенри, Феърфийлд Ботуша, довел втората си съпруга тук едва дванайсет месеца след смъртта на първата и когато за пръв път стъпила в прохода, тя видяла на съвсем същото място същото, което видяхте и вие. Два месеца по-късно той бил в гроба, а тя — в лудница.
— Госпожо Тарнли, мисля, че не е нужно да разказвате тези ужасяващи неща на младата дама.
— Да плаша младата дама ли? Защо не, след като се плаши от истината? Тя поиска да научи истината и я получи. По-добре да уплаша младата дама, отколкото да я заблуждавам — студено и категорично отговори Милдред Тарнли.
— Изобщо не искам да кажа, че трябва да я заблуждавате — отвърна прямата Дулчибела. — Обаче няма защо да й пълните главата с тези ужасяващи фантазии. Уплашихте я, не виждате ли как пребледня?
— И би трябвало. Още три жени на Феърфийлд видяха същото нещо точно на същото място и всяка за свое огромно съжаление. Едната падна от скалата на феите, друга умря, докато раждаше първото си бебе, горкичката. А третата бе хвърлена от коня си в каменната кариера в Кресли Комън, докато наблюдавала лова, а после така и не дойде на себе си. Не ми приказвай, жено, много добре знам какво правя.