Следа
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Kay Scarpetta #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следа». Краткое содержание книги:
Станала жертва на нападение, което на пръв поглед няма нищо общо с пряката й работа, Скарпета трябва да издаде заключение за смъртта на едно 14-годишно момиче. Улики няма, физически доказателства почти липсват. Скарпета трябва да проследи заплетените улики и странните детайли, за да накара мъртвото тяло да говори. В резултат на бял свят излиза една тъжна истина, която не всеки може да понесе.
— От опит зная, че когато директорът не стъпва в моргата, винаги има проблеми — каза Скарпета, без да се интересува от явното му нежелание да я чуе. — Ако не друго, патолозите веднага усещат липсата на интерес към работата им. Те също са хора и лесно могат да станат небрежни, лениви или опасно преуморени от всекидневния стрес, на който са подложени.
Очите му останаха безизразни и твърди като потъмнял от времето бакър, устните му се превърнаха в тънка черта. Прозорецът зад плешивеещата му глава блестеше без нито едно петънце. Скарпета забеляза, че беше сменил блиндираните стъкла. В далечината се очертаваше кафявата гъба на Колизеума, на фона на която ясно се виждаха ситните капчици дъжд, започнали да падат от смръщеното небе.
— Не мога да се правя, че не виждам какво става около мен — поклати глава тя. — Ще трябва да приемете това, ако искате помощта ми… Пет пари не давам дали я искате за един-единствен случай, както се изразихте… Сигурно ви е известно, че всеки пропуск се използва срещу нас, при това не само в съда. В момента съм разтревожена именно от ситуацията извън съдебната зала…
— Страхувам се, че се изразявате прекалено загадъчно — хладно отвърна доктор Маркъс. — Къде се намира това „извън съдебната зала“, какво означава?
— Най-често скандал. Или съдебен иск. Или още по-лошо — криминално разследване, провалено от технически пропуски и неизползваеми доказателства, които са били манипулирани зле и не могат да издържат в съда. В резултат не се стига до дело.
— Опасявах се, че ще стигнем до това — промърмори той.
— Не напразно предупредих комисаря, че идеята му не е добра…
— Не ви обвинявам, че сте изразили подобно мнение — сви рамене Скарпета. — На никого не му е приятно да слуша натякванията на предшественика си.
— Казах на комисаря, че последното нещо на света, което желаем, е недоволен бивш щатски служител, който се появява с намерението да оправи нещата… — глухо рече Маркъс, вдигна една писалка, после я върна на мястото й. Ръцете му потреперваха от нерви и едва сдържан гняв.
— Не ви обвинявам за подобни…
— Особено когато бившият служител е кръстоносец като вас — хладно я прекъсна той. — Това е най-лошият тип. Няма нищо по-лошо от кръстоносец, като изключим ранения кръстоносец…
— Сега вече отивате в другата крайност…
— Но понеже тъй и тъй вече сме тук, нека се възползваме по най-добрия начин.
— Ще ви бъда благодарна, ако не ме прекъсвате! — леко повиши тон Скарпета. — А ако под ранен кръстоносец имате предвид мен, склонна съм да го приема като комплимент, стига да стигнем до въпроса със зъбните протези…
Той я погледна изненадан, сякаш внезапно беше полудяла.
— Току-що станах свидетел на една абсурдна размяна в моргата — поясни тя. — Ченето на една покойница на средна възраст се оказа в устата на възрастен мъж. Типичен пример за небрежност. Дали сте прекалено голяма свобода на военнослужещите от Форт Ли, които нямат медицинска подготовка. Те на практика са тук, за да я получат от вас. Представете си реакцията на опечалените, когато открият, че скъпият им покойник е върнат в отворен ковчег с липсващи или чужди зъбни протези… Това ще бъде началото на един дезинтеграционен процес, който трудно ще овладеете. Медиите обичат такива истории, доктор Маркъс. А ако случайно забъркате въпросното чене в някое разследване на убийство, адвокатът на обвиняемия ще ни разцелува — дори и ако то няма нищо общо с обстоятелствата по делото…
— За какви ченета говорите? — намръщено попита Маркъс. — Филдинг би трябвало да контролира тези неща…
— Доктор Филдинг е претрупан с работа — поклати глава Скарпета.
— Ето каква била работата — мрачно я изгледа той и стана от стола си. — Бившият ви помощник…
Не беше достатъчно висок, за да излъчва внушителност на фона на шефското писалище, а когато изскочи иззад него и се втурна покрай масичката с опакован в найлон микроскоп, изведнъж се превърна в джудже.
— Вече е десет часът — изръмжа и отвори вратата. — Време е да ви запозная със случая „Джили Полсън“. Тя е в камерата за размразяване, моят съвет е именно там да работите върху нея. Надявам се, че никой няма да ви безпокои. Разбира се, ако решите да направите повторна аутопсия…
— Ще я направя — кимна Скарпета. — Но само в присъствието на свидетели.
12.
Луси категорично отказа да спи в големия апартамент на третия етаж, предпочете да се заключи в далеч по-скромната спалня долу. Реши заради следствието да избягва леглото, в което беше нападната Хенри — гигантско по размер и с ръчно изрисувани табли, разположено в центъра на огромното помещение с невероятна гледка към океана. Улики, напомняше си непрекъснато. Независимо от старанието и прецизността, които демонстрираха с Руди, пропускането на улики съвсем не беше изключено…