Следа

Останалите лекари, студентите, войниците и днешните мъртъвци нямаха какво да отговорят на доктор Джак Филдинг, който беше заместник-директор на цялото заведение. Скарпета беше шокирана, направо й прилоша. Някогашната образцова служба беше извън всякакъв контрол, включително и хората, които работеха в нея. Хвърли кос поглед към мъртвия тракторист, наполовина разсъблечен върху изцапания с кръв и кал чаршаф, после очите й бавно се преместиха на ченето, легнало в окървавената ръкавица на Филдинг.

— Измий това нещо, преди да го пъхнеш в устата й — не се сдържа тя. Филдинг мълчаливо подаде изкуствените зъби на младежа с червения комбинезон. — Не бива да позволяваш проникването на чужда ДНК в устата й, дори смъртта й да е напълно естествена — обясни тя на войничето. — Ченетата трябва да се стерилизират добре, независимо чии са — дали на стареца, на дебелата дама или на когото и да било!

Издърпа ръкавиците и гневно ги захвърли в специалния чувал за опасни биологични отпадъци. На път към изхода изведнъж се запита какво е станало с Марино. Зад гърба си чу гласа на младия войник, който се интересуваше коя е, защо е в моргата и какво се беше случило току-що.

— Едно време беше шеф тук — отговори му Филдинг, но пропусна да добави, че под нейно ръководство службата по съдебна медицина нямаше нищо общо с бъркотията днес.

— Пресвета Дево! — стреснато възкликна войникът.

Скарпета натисна с лакът бутона на стената и вратите от неръждаема стомана плавно се плъзнаха встрани. Влезе в съблекалнята, прекоси преддверието с шкафовете за стерилно работно облекло и се прехвърли в женското отделение, блестящо с никелираните си умивалници и тоалетни аксесоари. Изми ръцете си, обръщайки внимание на красиво изписаната табела, която предупреждаваше работните обувки да не се използват извън моргата. Табелата беше изработена по нейно нареждане, още когато полагаше усилия да накара персонала „да не пренася опасни биологически агенти върху килимите на службата“, както често казваше. Беше убедена, че това е потънало безвъзвратно в миналото и вече никой не го беше грижа за тези неща. Свали обувките си и старателно изми подметките им с гореща вода и антибактериален сапун, след което ги подсуши с хартиени кърпи и едва тогава се насочи към вратата, от която се излизаше в не толкова стерилните коридори, покрити със сивкаво-син мокет.