Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
— Не знам повече от теб, Корбет. Фактите са следните — лейди Елинор останала сама, сложила си наметката, за да отиде на разходка. В полумрака се спънала по стълбите, паднала и си счупила врата.
Принцът се прозя с явно отегчение.
— Е, писарю, това е всичко. — Той отиде и положи ръка върху рамото на любимеца си. — Искаш ли да знаеш още нещо, Корбет?
— Да, твоя светлост. Беше ли тайно венчан за лейди Елинор?
Ранулф шумно си пое дъх, когато видя как цветът се отдръпва от лицето на принца. Гейвстън застина като куче, готово да нападне.
— Не, разбира се! Защо питаш?
— Заради мръсните слухове, твоя светлост. И разбра за смъртта на лейди Елинор в понеделник сутринта?
— Да. Пазачът ми предаде съобщението. Много добре знаеш това, Корбет. Не се опитвай да ме подмамиш.
Принцът на Уелс рязко махна с китката си, обвита в дантелен маншет.
— А сега, за Бога, човече, остави ни!
— Не! — обади се Гейвстън с лице, изкривено в престорена усмивка. — Твоя светлост, мастър Корбет е свършил много работа. Манастирът Годстоу има своите положителни качества, но не е за човек, привикнал към светския живот. — Той намигна на Корбет. — Тази вечер с принца — продължи гасконецът — даваме голямо пиршество. — Той се усмихна. — Ние сме и домакините, и единствените гости. Настоявам да се присъедините към нас. — Той плесна с ръце и прислужникът веднага се появи. Гейвстън вдигна ръка, за да отхвърли възраженията на Корбет. — Настояваме, нали, твоя светлост?
Едуард направи лукава гримаса и кимна.
— Да — бавно каза той. — Заведи мастър Корбет и прислужника му в кухнята. Нахрани ги добре. Те са наши специални гости.
Гейвстън се приближи и лекичко хвана Корбет за ръката.
— Хю — промърмори той, а бездушните му очи бяха впити в тези на писаря, — настояваме да останеш. Трябва да обсъдим и други неща.
ОСМА ГЛАВА
Стюардът ги преведе през голямата зала в огромната, настлана с плочи кухня. Тя беше почистена, но мухите пируваха с огромните петна кръв, пръснати по белосаните стени. Под сводестия таван, гъмжеше от хора — пекар и двамата му помощници със зачервени лица и облени в пот, се трудеха пред огромна тухлена пещ, вкарвайки в нея тави с бяло меко тесто. Прислужници влизаха и излизаха с тави за печено; тигани, лопати за въглища, медни тенджери, глинени съдове и кошници с билки. Намръщен готвач с открита рана на едната китка сервира на Корбет и Ранулф купа с мляко, подправено с индийско орехче; два доста престояли пая с пилешко и чиния преварени зеленчуци. Корбет си играеше с храната, докато изгладнелият Ранулф, лакомо я омете.
— Не научихме много тук, мастър.
Корбет се усмихна.
— Все още имаме шанс, Ранулф. Да ковем желязото, докато е горещо.
Приключиха с яденето и се заизкачваха обратно нагоре. Корбет спря един прислужник, който бързаше по коридора с куп скъпи пъстри тъкани под мишница.
— Извинявай — усмихна се Корбет, — но дали принцът ще ходи в Годстоу? Имам предвид, на погребението на лейди Елинор?
Мъжът отстъпи, стреснат от въпроса, но Корбет му показа две сребърни монети.
— Ето ти нещо за изгубеното време.
Стюардът се огледа крадешком, облиза устни и подкани Корбет и Ранулф към една мрачна прозоречна ниша.
— Какво искаш да знаеш?
— Нещо съвсем просто. Как научи принцът за смъртта на лейди Елинор?
Стюардът протегна ръка и Корбет сложи едната монета в нея.
— Дойде вратарят от Годстоу.
— Това ли е всичко?
Мъжът отново облиза устни, жадно загледан във втората сребърна монета.
— Носи се слух — бавно отвърна той. — Из двореца се говори, че принцът е знаел доста по-рано. Един от телохранителите му го чул да го прошепва на гасконския си фаворит.
Корбет пристъпи по-наблизо.
— Сигурен ли си? — изсъска той.
— Сър, сега знаеш толкова, колкото и аз.
Писарят му даде монетата, освободи го и се облегна на стената.
— Господи — промълви той. — Ранулф, ако принцът е знаел преди пазача да дойде, има само едно обяснение. Сигурно има пръст в убийството на лейди Елинор. А как — продължи той — ще кажем на краля, че синът му е убиец?
— Корбет! Мастър писарю!
И двамата се обърнаха. Гейвстън стоеше в края на коридора, небрежно облегнат на стената.
— Мастър Корбет — извика отново той. — Дойдох да се извиня. Не те приехме учтиво, но с принца имахме да обсъждаме други неща. Елате! Ще ви покажа Уудсток!
Корбет погледна предпазливо към Ранулф и вдигна очи към небето. Гейвстън се приближи към тях. Усмихна се омайващо на Ранулф и промуши ръката си под тази на писаря.
— Разбрах, че кралят те е наградил с имение? Имаш ли конюшни? Обичаш ли лова?