Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— Какво има? — попита Търкот.
Нейбингър прелистваше страниците, изписани с рунически послания.
— Няма да повярвате. Аз самият не го вярвам.
— Кое? — надигна се уплашено Лиза Дънкан.
Нейбингър спря да прелиства и отново направи сверка с картата.
— През цялото време е било пред очите ми и аз да не го забележа. Сякаш съм бил сляп. А и да бях го търсил, никога нямаше да…
— Кое е било там през цялото време? — изгуби търпение Търкот.
— Някоя дума? — подсказа Дънкан.
— По-скоро символ — Нейбингър чукна с пръст по картата. — А е там от векове. — Погледът му беше размътен. — Сега вече всичко застава на мястото си. И без това едва през последните петдесет години сме можели да го забележим — откакто летим в космоса. Всъщност, и след това никому не е хрумнало да го търси… защото не сме познавали староруническия език. Невероятно. Простотата на гениалното!
Търкот местеше поглед по лицата на другите, сякаш търсеше пояснение.
— Кое е гениалното? Какъв символ?
— Това — Нейбингър забоде пръст в един участък от картата.
Останалите се скупчиха около него.
— Нищо не разбирам — мърмореше Търкот. — Китай? Градът, дето е до пръста ти? Кое?
— Не — поклати глава Нейбингър. — Стената. Великата китайска стена. Погледнете този участък в Западен Китай близо до град Ланджоу. — Той ги изгледа победоносно. — Великата китайска стена е единственото творение на човешките ръце, което може да се наблюдава от космоса с невъоръжено око.
— Е, и какво от това? — изръмжа недоволно Търкот.
Без да вдига пръст от картата, Нейбингър извади бележника и го разтвори.
— Погледнете стената… а сега този символ. — Той хвърли бележника на масата.
И тогава всички го видяха. Символът приличаше поразително на стената в този район.
— Не може да бъде… — заговори Търкот, но млъкна. Нямаше смисъл да отрича очевидното. Близо тристакилометров сектор от стената бе построен във формата на рунически знак, който да се вижда от космоса.
— Какво означава този символ? — попита Търкот.
— В най-приблизителен превод — изрече тържествено Нейбингър — това е аирлианският рунически знак за ПОМОЩ.
11.
След оживена дискусия Че Лу реши да продължи нататък по коридора, в който бяха наблюдавали странното видение. Един от студентите, малко по-ентусиазиран от останалите, предложи да тръгне напред. Младежът се бе отдалечил на десетина метра навътре в тунела, когато неочаквано стените бяха озарени от ярко сияние. Че Лу спря, заслепена за съвсем кратко. Когато отвори очи, едва не извика от ужас. Тялото на младежа бе прерязано през средата, горната част на трупа лежеше върху краката сред грамадна локва от тъмна кръв, която продължаваше да изтича от разкъсаната плът. Очите на нещастника бяха изцъклени и животът в тях бързо угасваше.
Всичко свърши след миг. Едно от момичетата започна да пищи и Че вдигна ръка.
— Никой да е мърда от мястото си! — нареди тя. След това приближи предпазливо безжизненото тяло. Едва отблизо забеляза слабите протуберанси от стената на тунела, приблизително на височина на пояса. Тя се пресегна, дръпна шапката на убития студент, хвана я за периферията и я хвърли навътре. Последва нов ослепителен блясък и шапката пламна, разсечена на две части.
— Ах! — възкликна уплашено Че Лу. Но докато осмисляше проблема, далеч зад тях отекна дълбок, приглушен тътен.
— Вратите! — извика уплашено Ки и се втурна обратно в посоката, от която бяха дошли. Ала след няколко минути се появи отново, с изкривено от уплаха лице. — Затворени са! Отвън са дошли войниците! Сега вече сме в клопка!
12.
— Помощ? — повтори замислено Лиза Дънкан, загледана в бележника на Нейбингър. — Не разбирам.
Навън бурята продължаваше с пълна сила. Стените на палатката се тресяха от честите гръмотевици.
— И аз не разбирам — призна Нейбингър, — но няма съмнение, че точно това означава. Вече е ясно, че именно по такъв начин са действали аирлианците. Спомнете си пирамидите и сфинкса в Египет. А сега и стената — излиза, че са били в Китай.
— Един момент — намеси се Търкот. — За какво всъщност говорите? Не сте ми казвали, че в конструкцията на Голямата пирамида е скрито някакво послание. Ставаше дума само за това, че първоначално е била покрита с гладко шлифован камък, който можел да изпраща радарно отражение надалеч в космоса, но не и че това отражение би могло да съдържа конкретен сигнал.