Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
— Благодаря, сержант. С кола ли ще стигнем до Ървин?
— Само до хеликоптерната площадка. Там вече ви чакат.
Шофьорът постави чантата му в багажника, качи се зад волана и бързо потегли по пистата. Смит се облегна назад. Голямата военна машина подскачаше по черния път, водещ към болничния хеликоптер с емблемата на единадесети брониран кавалерийски отряд — застанал на задните си крака черен жребец на червено-бял фон. Роторите вече се въртяха, готови за издигане.
Един по-възрастен мъж с чин майор и емблема на медик излезе приведен под дългите перки. Стисна ръката му и извика:
— Д-р Бехренс. Армейски лекар.
Пое чантата му и двамата се качиха в тресящата се кабина. Хеликоптерът се издигна и се понесе под остър ъгъл към Ървин. Смит погледна надолу, докато прелитаха над двулентовите магистрали и редиците от къщи на малките градчета. Скоро се прикрепиха към четирилентовата 15-а междущатска магистрала.
Д-р Бехренс се наведе, за да надвика вятъра и шума.
— Непрекъснато наблюдаваме състава на цялата база, но все още не сме открили друг, заразен от вируса.
— Мисис Андерсън и останалите готови ли са да разговарят с мен?
— Да, сър. Семейството, приятелите, всеки, от когото се нуждаете. Полковникът от ПС каза, че ще имате всичко, което поискате и самият той с удоволствие ще разговаря с вас, стига това да ви е от помощ.
— ПС?
— Съжалявам, забравих, че сте от Детрик. Това е нашата мисия — ние сме „Противодействащи Сили“ или казано по друг начин вражеска армия. Единадесета кавалерийска играе ролята на врага по време на ученията.
Страшно затрудняваме всички бригади. За нас е забавно, а останалите стават по-добри войници.
Хеликоптерът навлезе в безводната пустиня и скоро Смит видя под себе си път, табела „ДОБРЕ ДОШЛИ!“ и на върха на един хълм камара високи камъни, изрисувани с ярките емблеми на частите, които са стационирани или просто минавали оттук.
Прелетяха над бързодвижеща се колона от превозни средства. Удивително бе как модифицираните американски машини приличаха на руските бронетранспортьори БМП-2, БТР-2 и танка Т-80. Хеликоптерът прелетя над оградата и се приземи сред облаци от пясък. Комитетът по посрещането го очакваше и Смит се съсредоточи отново над непосредствената си задача.
Филис Андерсън беше висока и малко пълна жена. Личеше й, че се е прехранвала с войнишки порциони в най-различни бази. Лицето й беше съсипано. Настаниха се във всекидневната направо върху кашоните с опакования за изнасяне багаж. Очите й бяха наплашени. Смит бе виждал този страх в погледите на твърде много войнишки вдовици. Какво щеше да прави тя сега? Беше прекарала целия си съпружески живот от лагер на лагер, от форт на форт. В различни бази. Никога не бе имала дом.
— Децата? — отвърна жената на въпроса му. — Изпратих ги при родителите си. Твърде са малки, за да узнаят всичко — погледна пакетите. — След няколко дни ще отида при тях. Трябва да си намерим къща. Градът е малък. Недалеко от езерото Ери, Пенсилвания. Ще си потърся работа. Не знам какво мога да правя…
Просълзи се. Смит почувства съжаление, че трябва да я връща отново към преживения наскоро кошмар.
— Боледуваше ли често майорът?
Тя кимна.
— От време на време го втрисаше за по няколко часа, но бързо отшумяваше. Веднъж продължи двадесет и четири часа и лекарите се разтревожиха. Не намериха нищо обезпокоително, а и той бързо се оправи от само себе си. Преди няколко седмици легна от тежка настинка. Искаше ми се да си вземе болнични за няколко дена, но той не е такъв. Каза, че войните и вражеските нашествия не могат да го чакат да се наболедува. Полковникът твърдеше, че Кейт последен ще напусне бойното поле. — Тя погледна надолу към треперещите си ръце. — Щеше.
— Можете ли да ми кажете нещо, свързано с вируса?
— Не. — Тя вдигна очи. Смит видя в тях отразена собствената си болка. — Всичко стана толкова бързо. Вече като че ли се оправяше. Реши да подремне следобед, Събуди се умиращ. — Жената прехапа устни, за да потисне хлипането си.
Очите му се навлажниха. Протегна се и сложи ръка върху нейната.
— Съжалявам. Знам колко ви е трудно.
— Наистина ли? — Гласът й бе безнадежден, но в него се съдържаше и молба. И двамата знаеха, че той не е в състояние да върне обратно съпруга й. Но може би имаше някакво вълшебно лекарство, което да премахне безкрайната бездънна болка, разтърсваща всяка фибра от тялото й.
— Знам — меко я увери Смит. — Вирусът уби моята годеница.
Тя го погледна шокирана. Две сълзи се стекоха от очите й.
— Ужасно, ужасно.