Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
— Вече нищо не ни свързва с Ръсел или вируса — завърши Ал Хасан, — освен полковник Смит.
— Това е доста голямо „освен“ — намръщи се Макгроу.
— Така мисля и аз — съгласи се Ал Хасан. — Нещо го е направило подозрителен. Решил е, че смъртта й не е случайна. Разследвал е усилено обстоятелствата, зарязвайки задълженията си по работата над вируса.
— Може ли да ни открие? — нервно попита счетоводителят.
— Всеки може да го направи, ако тършува достатъчно дълго и усилено. Затова мисля, че трябва да го елиминираме.
Виктор Тремон кимна към задната част на стаята.
— Но ти не си съгласен, Грифин?
Всички се обърнаха към бившия агент на ФБР, който се бе облегнал на стената зад тях. Бил Грифин си мислеше за Джон Смит. Направи невъзможното да предупреди стария си приятел. Използва старите си пропуски, за да научи от офиса му, че е извън града. Нае детективска агенция, която, събирайки информацията парче по парче, откри на коя конференция е Джон. Оттам разкри къде е отседнал в Лондон.
Вълчият му поглед обходи петимата, които го наблюдаваха изпитателно, и направи онова, което трябваше, за да спаси себе си, докато отвличаше огъня от Джон.
Сви равнодушно рамене.
— Смит толкова усилено тършува, за да открие какво се е случило с тази Ръсел, че според мен тя нищо не му е казала за Перу или за нас. В противен случай вече щеше да е тук, да чука на вратата, за да разговаря с вас, мистър Тремон. Къртицата ни в ААМИИЗИБ докладва, че Смит е спрял да разследва смъртта на годеницата си и се е съсредоточил върху вируса. Даже утре лети към Калифорния, за да интервюира семейството и приятелите на майор Андерсън.
Тремон кимна замислено.
— Надал?
— Къртицата в Детрик каза, че генерал Кайлбургер е заповядал на Смит да отиде в Калифорния, но той отказал. По-късно се е обявил за доброволец, а това е нещо твърде различно. Предполагам, че в Калифорния ще търси потвърждение на подозренията си.
— Той е доктор — каза Грифин — и е бил на аутопсията. Е, и? Не са открили нищо. Нищо не подозират. Погрижил си се за всичко, Надал.
— Не знаеш какво е открил Смит при аутопсията.
— Тогава го убий. Това решава проблема. Но всяко ново убийство увеличава опасността от разкрития. Особено убийството на годеника на д-р Ръсел и партньора в изследванията й. Особено, ако вече е казал на генерал Кайлбургер за нападението над него в окръг Колумбия.
— Ако чакаме, може да стане твърде късно.
Тишината в стаята бе толкова тежка, че можеше да срине самата вила. Конспираторите се спогледаха, а после впериха очи към аристократичния им лидер. Тремон закрачи замислено около камината. Накрая реши:
— Грифин може и да е прав. По-добре е да не рискуваме още едно убийство сред служителите на Детрик.
Отново всички се спогледаха. Този път кимнаха. Надал ал Хасан погледна безмълвното гласуване, след това фиксира с поглед бившия агент на ФБР, криещ се в сенките.
— Добре — усмихна се Тремон. — Това е уредено. По-добре е да поспим. Утре ще бъдем твърде заети с изготвянето на последните планове. — Той топло стисна ръката на всеки, като един любезен и щедър домакин. Четиримата напуснаха стаята. Грифин и Ал Хасан бяха последни. Виктор Тремон ги извика с жест.
— Внимателно наблюдавайте Смит. Не искам дори да се бръсне, без да знам кога, къде и как. — Загледа се в тлеещите въглени, сякаш бяха древен оракул. Внезапно вдигна глава. Ал Хасан и Грифин тъкмо излизаха. Върна ги обратно.
Когато се приближиха, той каза с тих и твърд глас:
— Не ме разбирайте погрешно, джентълмени. Ако д-р Смит се окаже истинска опасност, разбира се, трябва да го премахнете. Животът е баланс на риск и сигурност, победа и поражение. Рискът да предизвикаме въпроси относно странното съвпадение между смъртта на д-р Ръсел и нейния годеник може да е дреболия пред опасността той да разкрие нещо за нас.
— Ако наистина слухти за това.
Тремон насочи анализиращия си поглед към Бил Грифин.
— Да, ако! Твоята работа е да разбереш, господин Грифин — гласът му внезапно стана хладен и предупреждаващ. — Не ме разочаровай!
Глава 12
15 октомври, сряда, 10:12 ч.
Форт Ървин, Барстоу, Калифорния
В 10:12 ч транспортният С-130 от военновъздушната база Андрюз докосна пистата на южнокалифорнийското логистично летище близо до Витровил. Денят се случи горещ и ветровит.
— Добре дошли в Калифорния, сър! — Шофьорът поздрави Смит, взе голямата му чанта и отвори вратата на джипа.