Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Руиз въздъхна дълбоко:
— Хората в пангалактиката живеят дълго. Богатите могат напълно да избегнат смъртта. А при нещастен случай от черния пазар винаги може да се купи тяло с изтрита памет, за да замени собственото, или да се използва клонинг.
Мисълта, хрумнала на Низа, загаси възторжените огънчета в очите й.
— А ти, Руиз? На колко години си? — тихо попита тя.
Агентът се прокле наум за бъбривостта си.
— Не съм много по-стар от видимата ми възраст — меко отговори той.
Фараонците млъкнаха. Те мъчително се опитваха да свикнат с тези потресаващи открития.
Глава 9
Накрая въведоха малкия отряд в огромна зала. На кръгла сцена, седнали в удобни левиткресла, чакаха шест необичайно красиви мъже и жени. Концентрични редове от седалки, разположени като в амфитеатър, чезнеха в тъмнината зад сцената. Само първият ред беше зает от останалите пътешественици, пристигнали с последния керван от кораби. Изчакаха Руиз и групата му да заемат местата си. Хермете, днес в женски облик, започна речта си:
— Поздравявам ви, търсещи — погледът й се спря за миг на всеки от кандидатите. — Днес ще научим кои са способни да служат на „Дълбоко сърце“. Вечността е безкрайна във времето, но не и в пространството. Ще подберем най-достойните, останалите ще трябва да се разделят със свободата си, за да възстановят разходите. Всеки от вас ще внесе според възможностите си своя дял в най-грандиозния експеримент в историята на човечеството.
„Слаба утеха за онези, които няма да бъдат избрани“ — помисли Руиз.
— Стига толкова разговори, да започваме.
По неин сигнал от коридора влезе робот, бутащ пред себе си носилка със свит в нея генш. Руиз досега не се беше сблъсквал с толкова жалък и болнав представител на тази раса. Сензорните му кичурчета бяха изсъхнали и се ронеха, очните му петна бяха застинали в странна конфигурация върху черепа. Безформеното сбръчкано тяло напомняше хартиен пакет, пълен с гниещ боклук. Свързано беше с носилката чрез система от тръбички и кабели, на поставката отдолу жужаха мотори и щракаха механизми. Отзад се тътреха два робота, въоръжени с меки манипулатори и ловджийски примки.
— Какво е това същество? — с погнуса попита Низа.
— Нали си спомняш, че ти разказах за геншите? Това е един от тях, макар и не най-здравият.
— Значи те искат да ни откраднат мозъците? — уплаши се Долмаеро.
— Не мисля — отвърна Руиз. — Едва ли това жалко същество е способно да свърши такава тежка работа.
Тримата скитници от съседния шлеп седяха до Фломел. Младокът се вторачи злобно в предводителя:
— Млъкни! — изсъска той. — Недей да бърбориш в този свещен миг!
Агентът го погледна спокойно:
— Несъмнено си абсолютно прав. Приеми извиненията ми.
На физиономията на младежа се изписа гримаса на самодоволство.
Геншът спря пред първия търсещ, облечен в безформена роба, и докосна с пипала челото на кандидата. Той потрепна конвулсивно и застина.
Съдиите на сцената разговаряха шепнешком, вперили погледи в специалното табло и клатеха глави.
След минута Хемерте отново се обади:
— Много съжалявам, тялото ви е безупречно, но интелектът ви е повърхностен и недостатъчно гъвкав. Вие сте самолюбив, но не сте способен да служите предано на никакви идеи.
Подчинявайки се на жеста й, роботът-охранител изведе първия кандидат.
Изпитанието продължи. Само двама от шестимата облечени в бяло хора бяха сметнати за достойни. Останалите не казаха нито дума, докато ги извеждаха от залата, което говореше за тяхното мъжество и самообладание.
Геншът се приближи до облечената в дрипи закръглена девойка. Тя се обърна към чудовището и лицето й изглеждаше толкова невинно, че дори Руиз се слиса.
Този път съдиите се съвещаваха доста дълго. Ето че Хермете отново пристъпи напред.
— Честна дума, страшно съжаляваме. Не ни беше лесно да вземем това решение. Тялото ти не е съвършено, но проблемът не е в това — тялото лесно може да се смени. Ти си умна, природно интелигентна, в теб бушуват силни страсти и желание да се промениш. Но ти никога не си се чувствала прекрасна и поради тази причина не си се научила да приемаш знаците за внимание.
Роботите-охранители тръгнаха към девойката, но Хемерте още не беше свършила.
— На всички нас ни е много мъчно да пращаме на пазара за роби толкова многообещаващ материал. Затова решихме да поработим над твоята външност. Ще се върнеш у дома красавица. Когато решиш, че си научила всичко необходимо, ела пак. Естествено, ако искаш.
Момичето за секунда стисна ръката на стареца с лисичата физиономия, а после тръгна към изхода, усмихвайки се през сълзи.