Императорът на света
- Автор: Олдридж Рэй
- Серия: emancipator #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Императорът на света». Краткое содержание книги:
И отново борба за оцеляване…
Няма изход… Или трябва да се борят в името на злото, или да умрат!
Но има ли гаранция, че дори и тогава, дори и да продадат душите си, Руиз Ау и приятелите му ще запазят живота си.
Низа не намираше думи за отговор. Тя се разкъсваше между гнева, смущението и прекалено ярките спомени за неотдавнашните любовни страсти. Искаше да остане сама, но се страхуваше да го признае пред грижливата домакиня.
Впрочем за Репента не беше проблем да прочете мислите на гостенката.
— А сега поспи. Ако ти се прииска да поговорим — повикай ме — произнесе тя с усмивка.
Руиз се събуди от съблазнителни аромати — автоготвачът сервираше закуската на масата. Той бавно мажеше с масло последната кифличка, когато холовизорът оживя с мелодичен звън.
На екрана се появи висока стройна жена. Нежната сила и самоувереността, сияещи в очите й, правеха лицето й прекрасно, независимо от леко неправилните черти.
— Добро утро, Руиз Ау — поздрави тя мъжа, сякаш са стари познати.
— Добро утро. Коя си ти?
Красавицата се разсмя, демонстрирайки великолепните си зъби.
— Не ме ли позна? Аз съм Хемерте.
В подсъзнанието на агента се включи тревожна аларма. Той внезапно си спомни всичко, което е чувал някога за „Дълбоко сърце“. Сега вече знаеше какво искат от него обитателите на това странно място. Какво да се прави, можеше и да е по-лошо.
Жената изобщо не се учуди от внезапно изменилото се изражение на лицето на госта.
— Аха, значи ти си чувал за нас? — изрече спокойно тя.
— Мисля, че да.
— Прекрасно. Значи изпитанието няма да бъде нещо неочаквано за теб.
Руиз отново изгуби нишката на разговора.
— Изпитанието?
— Скоро ще дойде да те вземе робот — Хемерте изчезна без да обясни нищо.
След малко агентът вече крачеше по коридора, стараейки се да не изостава от механичния си водач. Спряха пред следващата врата и Низа се хвърли в прегръдките на любимия си.
— Странно място — прошепна тя, притискайки се силно към Руиз.
— Права си — той нежно поглади разрошените коси на девойката.
После към тях се присъединиха Долмаеро, Молнех и Фломел.
— Как спа, старейшино на гилдия? — поинтересува се агентът.
— Съвсем нормално.
Фараонецът беше пребледнял. Руиз отново с тревога се запита дали здравето на спътника му е наред.
— Храната е великолепна — жизнерадостно се усмихна Молнех.
У Фломел се беше върнала предишната самоувереност. Той не каза нищо, но агентът видя, че омразата към него изобщо не беше угаснала в сърцето на фокусника.
Роботът ги поведе по коридор, много подобен на вчерашния. До Руиз вървеше Долмаеро.
— Какво успя да узнаеш? — попита той.
— Нищо особено. Чувал съм това-онова за мястото и обитателите му. Наричат себе си Разделящите се.
Долмаеро се намръщи:
— Звучи красиво, но неразбираемо. Разделящи се на какво? А как ги наричат другите?
Руиз се усмихна:
— По най-различни начини. Но най-често „шибалници“.
— Не е особено благопристойно — отбеляза старейшината. — С какво са заслужили подобен прякор?
— Да, разкажи, моля те! — Низа нетърпеливо го дърпаше за ръкава.
Руиз се постара да обясни колкото се може по-просто:
— Тези хора се прекланят пред любовта. Не помня много добре, но според мен те смятат, че основното предназначение на човека е да дарява и да получава сексуално удоволствие. И те се стараят да насаждат навсякъде своето учение.
Момичето сви рамене.
— Срещала съм хора, които мислят по същия начин. Какво е особеното при тези шибалници?
Тя явно не намираше подобна философия за противоестествена.
Руиз малко се обърка, но продължи обясненията:
— Те се стараят да разнообразят тези преживявания. И отиват доста далеч в старанията си. Според тях най-силните усещания се постигат при смяна на партньора.
— И все пак, какво тук е необикновеното? — попита Низа с недоумение.
На лицето на Долмаеро беше изписано леко отвращение.
— При тях няма ли постоянни връзки? Или може би прекарват всяка нощ с нов любовник?
— Още по-необичайно — отвърна Руиз.
Спътниците се спогледаха озадачено.
— Прекарват всяка нощ в ново тяло.
— Нима това е възможно? — попита объркано старейшината.
— Те сменят телата си с лекотата, с която вие преобличате дрехите си. Това наистина позволява да се разнообразят сексуалните преживявания, но се налага непрекъснато да се увеличава броят на членовете на сектата, защото… — Руиз се поколеба. Струваше ли си да им казва всичко? — … Те никога не умират. Но вечността е твърде дълга, така че се налага да се търсят все нови и нови партньори, за да се избегнат повторенията.
— Вечен живот… Като при боговете… — Низа бе отворила широко очи. Изглежда тази мисъл я беше обсебила напълно.