Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Не беше ясно дали четирите долни крайници на механичното същество са изправни, но във всеки случай то не опита да се надигне, докато ние се приближавахме. Трите действащи ръце само удвоиха усилията си да извършат нещо неясно в търбуха на металния дракон, проснат насред тунела.
Машината имаше четири могъщи странични крака, завършващи с ноктести лапи, ъгловата глава, пълна с многоцевни спомагателни оръжия и остра опашка, която навярно се забиваше в земята за допълнителна стабилност. Имаше дори криле — две извити нагоре решетъчни стойки за изстрелване на бойни ракети.
Беше мъртва.
Нещо бе издълбало грамадни успоредни бразди в левия хълбок и краката под тях лежаха подвити. Ракетните стойки стърчаха накриво, а главата беше усукана настрани.
— Ракетоносец „Комодо“ — каза Ласло, обикаляйки предпазливо наоколо. — И автомат по поддръжката каракури. Ти губиш, Ки.
Кийока поклати глава.
— Пълна безсмислица, дявол да го вземе. Какво прави тук долу? И какво прави изобщо, по дяволите?
Механичното същество извъртя глава към нея. Действащите му крайници изпълзяха от прореза в тялото на дракона и увиснаха над повредения корпус в причудливо човешки жест на закрила.
— Ремонт? — подсказах аз.
Ор се разсмя дрезгаво.
— Да, бе. Каракурите поддържат само до определен момент. След това стават хищници. Ако някоя машина пострада зле, разглобяват я, та роякът да построи нещо ново. Въобще не си дават труд да ремонтират.
— И още нещо. — Кийока размаха ръка наоколо. — Механичните кукли рядко се движат сами. Къде са останалите? Силви, не засичаш нищо, нали?
— Нищо. — Координаторката замислено се озърна из тунела. Сини отблясъци заиграха по сребристите нишки в косата й. — Само този тук, други няма.
Ор надигна лоста.
— Е, ще го изключваме ли, или какво?
— Премията не си заслужава труда — изсумтя Кийока. — Ако изобщо можехме да подадем заявка. Защо да не го оставим на новобранците?
— Нямам намерение да продължа по тунела, докато това чудо все още действа зад мен — заяви Ласло. — Изключи го, приятел.
Ор погледна въпросително Силви. Тя сви рамене и кимна.
Лостът с нечовешка бързина се вряза в овалните останки от главата на каракури. Металът изскърца и се разкъса. Ореолът отхвръкна и се търкулна из сенките на тунела. Ор издърпа лоста и замахна отново. Една от ръцете на машината се вдигна да спре удара — лостът я размаза в останките от главата. Сред зловещата тишина механичното същество опита да се изправи върху долните си крайници — чак сега видях, че са безнадеждно повредени. Ор изръмжа, вдигна крак и блъсна с всичка сила. Машината се преобърна, размахвайки отчаяно пипала из студения, влажен въздух. Гигантът пристъпи напред и размаха лоста със свирепа прецизност.
Отне му доста време.
Когато приключи, когато искрите бяха изгаснали в купчината метал пред краката му, Ор се изправи и избърса чело. Дишаше тежко. Отново погледна Силви.
— Доволна ли си?
— Да, изключено е. — Тя се върна към бръмбара. — Хайде, да не губим повече време.
Докато се качвахме по машините, Ор забеляза, че го гледам. Навъси се добродушно насреща ми и изду бузи.
— Мразя да ги троша на ръка — каза той. — Особено след като току-що съм си платил за бластерния ъпгрейд.
Бавно кимнах.
— Да, неприятна работа.
— Е, като стигнем в Неразчистеното, ще стане по-добре. Ще видиш. Място за разгръщане колкото щеш, не е нужно да крием импулса от изстрелите. Спокойствие. — Той ме посочи с лоста. — Ако се наложи да трошим на ръка още някой, вече ти си наред. Следващият е твой.
— Благодаря.
— Моля. — Той подаде през рамо лоста на Силви, която го прибра. Под ръцете му бръмбарът трепна и запълзя напред покрай останките от разбитото каракури. Нова навъсена усмивка. — Добре дошъл в света на демилитите, Мики.
Част втора
Ето някой друг
Облечи новата плът като ръкавица назаем и отново протегни ръце да се опариш.