Разбудени фурии

Ор кимна и на свой ред слезе от бръмбара. Отвори страничния багажник и измъкна половинметров железен лост. Ласло пак се ухили.

— В такъв случай, дами и господа, затегнете коланите и не се приближавайте. Сканираме.

И той се отдалечи, подтичвайки плътно покрай извитата стена на тунела, докато стигна до повредената машина, после се плъзна настрани и в неясната светлина изглеждаше, че е станал безплътен като сянката си. Ор се прокрадваше подир него — същински първобитен дивак, стиснал лоста в отпуснатата си лява ръка. Озърнах се към бръмбара, където Силви седеше приведена, със закрити очи, а по лицето й бе изписана странната смесица от напрегнатост и унес, която подсказваше, че работи напрегнато в информационната мрежа на екипа.

Истинска поезия за окото.

Ласло се вкопчи с една ръка за някаква част от разбитата кола и с маймунска пъргавина скочи на покрива. Застина неподвижно, леко наклонил глава настрани. Ор беше спрял до завоя. Силви тихичко промърмори нещо и Ласло се раздвижи. С един скок отново се озова долу и без да губи нито секунда, се втурна диагонално напред към нещо, което не можех да видя. Ор разпери ръце за равновесие, прекрачи встрани и за миг спря, обърнат в посоката, накъдето бе изчезнал инфоспецът. Още част от секундата, пет-шест бързи, решителни крачки, и той също се изгуби от поглед.

Секундите бавно изтичаха. Седяхме и чакахме в синия полумрак.

Секундите бавно изтичаха.

И…

— … мамка му, какво пък е…

Беше гласът на Силви. Озадачен. Гласът постепенно се засили, докато тя изплуваше от света на информационните връзки и отново даваше власт на реалните си сетива. Примига два-три пъти и хвърли поглед настрани към Кийока.

Дребничката жена сви рамене. Едва сега осъзнах, че и тя е била част от балета, който току-що наблюдавах — настроена на същата вълна и седнала малко вдървено върху бръмбара, следейки заедно с останалите какво им показва камерата върху рамото на Ласло.

— Да пукна, ако знам, Силви.

— Добре. — Погледът на координаторката се завъртя към мен. — Изглежда безопасно. Хайде да го погледнем отблизо.

Предпазливо подкарахме бръмбарите покрай завоя на тунела и слязохме да огледаме находката на Ласло и Ор.

Коленичилата пред нас фигура беше човекоподобна само в най-общи черти. Имаше глава, монтирана върху шасито, но напомняше човек само защото нещо бе разкъсало обшивката, оголвайки частично по-деликатната вътрешна структура. Най-отгоре бе оцелял широк обръч, който сега висеше като ореол над главата, закрепен върху остатъците от вътрешната арматура.

Имаше и крайници, разположени приблизително там, където са и при хората, само че твърде много на брой, което напомняше по-скоро за насекомо. Откъм нашата страна на тялото две от общо четирите ръце висяха отпуснати и неподвижни. Едната беше обгорена и разкъсана до неузнаваемост. От другата страна единият крайник беше изтръгнат изцяло заедно със значителна част от корпуса, а два други изглеждаха извън строя. Непрестанно опитваха да се сгънат, но при всеки опит над оголените електрически схеми избухваха искри и движението завършваше с гърч. Блясъкът им хвърляше по стените треперещи сенки.