Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Когато кабаривала си тръгва, аз го пресрещам на пътя.
— Съжалявам, но Мемсахиб си иска списанията обратно — казвам му аз.
— Много лошо — свива рамене той, — аз вече ги купих. От качествена хартия са и ще им взема добра цена.
В крайна сметка се налага да му дам и стоте си рупии, но си вземам обратно екземплярите от „Аустрелиън джиографик“. Вече са мои. Същата вечер ги пръсвам всичките в малката си стаичка и съзерцавам гледките на планини и брегове, медузи и раци, кукабури и кенгурута, които се носят пред очите ми. По някаква причина тези екзотични места днес ми изглеждат малко по-достъпни. Може би фактът, че сега списанията са мои, означава, че притежавам и малка частица от съдържанието им в сърцето си.
Друго забележително нещо, което ми се случва този месец, е началото на „Ловец на шпиони“ по „Стар ТВ“. Сериалът подлудява Австралия. Стартирал през 1980 г., сериалът разказва за живота на австралийски полицай на име Стив Нолан, който залавя шпиони. Полковник Тейлър е истински пристрастен към него. По принцип почти всяка вечер той потъва в бърлогата си и излиза само за вечеря. Но дойде ли сряда, той сяда в стаята с телевизора с бутилка бира „Фостърс“ и гледа как Стив Нолан залавя мръсни чужденци, наречени „комунисти“, които продават тайни на някаква руска организация на име КГБ. На мен сериалът ми харесва заради автомобилните катастрофи, смъртоносните каскади и хитри джаджи, като, например, химикалка, която едновременно с това е и миниатюрна камера, или касетофон, който става на пистолет. Допада ми и колата на Стив Нолан — яркочервено „Ферари“, което лети по улиците като ракета.
Градинското парти на семейство Тейлър е нещо обичайно през летния сезон, но днешното е специално. Организира се в чест на един гостуващ генерал от Австралия и ще присъства дори Висшият комисар. Дори ние с Раму и Бхагвати сме и шокирани — в безупречни бели униформи с кръгли златни копчета. Носим бели ръкавици и черни обувки. На малките си глави имаме неудобни големи бели тюрбани с малки опашки. Такива носят младоженците на сватбата си. Само дето не приличаме на младоженци на кон. Приличаме на малки смешни келнери на смешно градинско парти.
Гостите вече пристигат. Полковник Тейлър ги посреща на красиво окосената морава. Облечен е в светлосин костюм. Раму е зает да пече шишове от пилешко, свинско, риба и овче месо на барбекюто. Бхагвати поднася на гостите коктейли върху сребърна табличка. Аз обслужвам бара. Само аз мога да разбера гостите, когато искат „Кампари“ със сода или „Блъди Мери“. Шанти шета в кухнята. Даже тя носи елегантна пола вместо обичайното си сари.
Гостите са предимно бели, от други посолства. Има и неколцина индийци — журналисти и представители на Министерството на отбраната. Белите пият бира „Кинг фишер“ и коктейли. Индийците, както обикновено, си поръчват само уиски с черен етикет.
Разговорите на градинското парти се разделят на две категории. Индийците говорят за политика и крикет. Дипломатите и имигрантите одумват прислугата и колегите си и се оплакват от жегата. „Отвратително горещо, защо не обявят почивни дни“, „Завчера камериерката ми избяга с градинаря, и то след като бях увеличил заплатите и на двамата“. „Ужасно трудно е да си намериш добри помощници. Повечето от тия проклети слуги са същински разбойници“…
Пристигането на Висшия комисар, придружен от спретнато облечен мъж, който, както разбирам, е генералът, предизвиква вълнение. Госпожа Тейлър едва не се препъва от бързане да посрещне комисаря. Следват куп целувки и ръкостискания. Полковник Тейлър изглежда много доволен. Партито върви добре.
Към единадесет часа всички гости вече са се разотишли. Останали са само двама индийски журналисти и един служител на Министерството на отбраната на име Дживан Кумар, всеки от тях стиснал десетата си чаша „Джони Уокър“ Госпожа Тейлър ги гледа с отвращение.
— Чарлс — казва тя на съпруга си, — защо трябва да каниш тия проклети журналисти? Винаги си тръгват последни.
Полковник Тейлър съчувствено сумти. Представителят на министерството, мургав, набит мъж, се вмъква в къщата.
— Може ли да разменим две думи, господин Тейлър? — казва той. Полковник Тейлър бързо го последва.
Минава полунощ, а Раму още не спи. Чувам го как се върти в леглото си.
— Какво има, Раму? — питам аз. — Не можеш да заспиш ли?
— Как да заспя, Томас? Любимата ми ме измъчва.