Беднякът милионер

Маги и Рой играят „Скрабъл“ в дневната. Канят ме да се включа. От игрите с тях съм научил много нови думи. Маги винаги печели. Речникът й е наистина добър. Само тя знае осембуквени думи, а веднъж състави дори дума с девет букви. Аз съм най-зле. Образувам думи като „да“, „ама“, „мие“ и „пак“. Веднъж на сто пъти успявам да измисля шест или седембуквена дума, но пак оставам с най-малко точки. Понякога си мисля, че Рой ме кани да играя, само и само да не бъде победен. Днес не ми се падат хубави букви, ами през цялата игра ми идват такива като „Ю“, „Ъ“ и „Щ“. Играта е към края си. Маги има 203 точки, Рой — 175, а аз — 104. Последните ми седем букви са „Ш“ „Ъ“, „П“, „И“, „Н“, „0“ и „Т“. Мисля си да напиша нещо като „шип“ или „тон“. Тогава Рой слага едно „Н“ пред „И“-то от думата на Маги, за да стане „ни“, и на мен изведнъж ми проблясва. Поставям „Ш“. „П“, „И“ и „О“ отпред, а отзад — „Н“, „Ъ“ и „Т“. „Шпионинът“. Това са седемнайсет точки, умножени по три заради червеното квадратче, плюс петдесет точки бонус, задето съм използвал всичките си седем букви. Сто и една точки. Какво ще кажеш, Маги?