Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Появява се дребничко, недохранено момче на седем или осем години. Носи синя риза и прашни шорти. Ходи, като опипва пътя си с пръчка, и държи ектар в ръцете си. Не го познаваме, не е от момчетата на Маман.
Спира на не повече от петнайсет крачки от нас и запява с пълно гърло „Сунире Майне Нирбал Ке Баларам“ *, една от най-прочутите поеми на Сурдас.
Присвиваме се при звука на мелодичния глас, изпълващ вагона. Заливат ни образите на момчетата на Маман. Раджу и Радхи, Ашока и Мулай. Салим се притиска в мен и аз се дръпвам в края на седалката си. Но гласът на момчето ни следва като радар. Сякаш ни гледа обвинително с невиждащите си очи. Пет мъчителни минути го слушаме, докато песента не свършва. След това детето вади просешка купичка и моли за милостиня. Във вагона са останали само шепа пътници и никой не си прави труда да потърси монети.
Когато певецът с празни ръце минава покрай нас, Салим вади нещо от предния си джоб. Стиска го в юмрука си и ме поглежда виновно. Аз мълчаливо кимвам. С болезнено изражение Салим разтваря юмрука си над протегнатата ръка на момчето. В купичката пада смачкана банкнота от сто рупии.
Смита неволно потръпва.
— Не мога да си представя, че в наши дни още има хора, които могат така жестоко да издевателстват над невинни дечица.
— Тъжно е, но е истина. Ако двамата със Салим не бяхме избягали онази вечер, може би още щяхме да пеем по влаковете, като онова сляпо момче — отвръщам аз.
— Получи ли все пак работата при Нилима Кумари?
— Да.
— А какво стана със Салим?
— Нилима Кумари му уреди стая в един чаул в Гхаткопар.
— Струва ми се, че в предишния си разказ ти работеше в леярна, докато живееше в чаула?
— Това беше, след като напуснах Нилима Кумари — или по-скоро, след като тя ме напусна.
— В смисъл?
— Скоро ще разбереш.
Смита поклаща глава и натиска „Старт“ на дистанционното.
Прем Кумар поглежда към камерата.
— Преминаваме към въпрос номер четири за десет хиляди рупии. Той също е лесен, но само ако човек познава религиозните песнопения. Господин Томас сподели, че вярва във всички религии. Да се надяваме, че познава бхаджаните на този певец. — И той се обръща към мен. — Готов ли сте?
— Готов съм — потвърждавам аз.
— Добре. Въпрос номер четири. На кой бог е посветил песните си слепият поет Сурдас? А) Рама, Б) Кришна, В) Шива или Г) Брахма?
Чува се музикалният сигнал.
— „Б“, Кришна.
— Абсолютно, стопроцентово ли сте сигурен?
— Да.
Чува се барабанно кресчендо. Светва правилният отговор.
— Абсолютно, сто процента вярно! Току-що спечелихте десет хиляди рупии! — обявява Прем Кумар. Публиката ръкопляска. Прем Кумар се ухилва. Аз — не.
Говорите ли австралийски?
50 000
— Ако обичате, име, пол и възраст, господине — казва плахият на вид отговорник по преброяването, застанал на верандата. Носи дебели очила с черни рамки и държи пачка формуляри, а в едната си ръка върти синя писалка.
Полковник Тейлър започва да съобщава данните си с раздразнено изражение на лицето. Облечен е в кремав ленен костюм. Винаги носи костюми — и зиме, и лете. Отиват на високата му фигура. Има овално лице с дебели мустаци с цвят на пипер, тънки устни и червендалести бузи. Жълтеникаво-рижата му коса е сресана назад. На верандата, сякаш като за обща снимка, са се събрали цялото семейство Тейлър плюс прислугата.
— Аз съм полковник Чарлс Тейлър, мъж, на четиридесет и шест години. Това е съпругата ми Ребека Тейлър, жена, на четиридесет и четири. — Той посочва госпожа Тейлър, слаба руса жена, облечена с дълга пола. — Това е синът ни Рой, мъжки пол, петнадесетгодишен. — Рой си играе с мобилния телефон. Той е дангалак, с маркови избелели дънки, тениска и маратонки. — Това е дъщеря ни Маги, женски пол, седемнадесет. — Магн не е толкова висока, но с много приятна външност, кръгло лице, сини очи и златисти коси. Носи много къса пола.
Полковник Тейлър се изправя в цял ръст и влага още сила в гласа си:
— Аз съм австралийското аташе по отбраната. Ние сме дипломати, така че не смятам за необходимо да ни включвате в преброяването си. Единствените хора в дома ни, които имат място в доклада ви, са нашите слуги. Това там, до портата, е Бхагвати, нашият шофьор и градинар, мъжки пол, на петдесет и две години. Имаме прислужница, Шанти, женски пол, на осемнадесет, мисля, която в момента не е тук. Това е Раму, готвачът ни, от мъжки пол, на двадесет и пет години, а онзи е Томас, от мъжки пол, на четиринадесет години. Има ли друго?