В случай на опасност

— Абсурд!

— Бъди разумен.

— Готов съм да приема последствията. Казах ти го и преди да дойда. Време е да решим този проблем.

— Добре. Айрини също е на това мнение, но с удрянето на офицер няма да спечелим хората, които искаме да те подкрепят.

— Аха… срещна ли се вече с него?

— Да.

— И?

— Признавам, че може да изнерви някои хора.

Рап се намръщи:

— Той е задник, с главно З.

— Освен това има голяма синина на окото и ръката му е превързана. Ако се появи пред комисиите с парадната си униформа, ще спечели съчувствието именно на хората, на които разчитаме за подкрепа.

Мич подхвърли топката още няколко пъти, след това попита:

— Добре, какво искаш от мен?

— Знаеш какво искам.

— Скапана работа.

— Не е толкова трудно. Само му стисни ръката и му кажи, че съжаляваш. Обяснихме му, че имаш големи заслуги и дори му подшушнахме, че самият президент ти е длъжник. Че вероятно ще се отнесе благосклонно към човек, който има желание да му помогне в такава деликатна ситуация.

— Кои сте „вие“?

— Стивън Ромър, специален съветник на министъра на отбраната.

Рап се замисли за шансовете си и изруга.

— Ако този негодник се направи на отворен…

— Ще се погрижа да внимава. Важното е да те измъкнем оттук, за да действаме нататък. Ще има разследване, разпити и Бог знае още какво. Ако пък не искаш да се извиниш… можеш да седиш тук още около месец, докато пасмина адвокати решават съдбата ти.

— По дяволите, не искам това.

— Тогава се извини.

— Добре.

— Постарай се да прозвучиш искрено, Мич. Трябваш ни във Вашингтон.

— Нали се съгласих — изръмжа той.

Приятелят му бръкна в чантата, която беше оставил до стола, и извади камуфлажен авиаторски костюм.

— Колкото и да ми харесваш с този затворнически гащеризон, мисля, че не е подходящо облекло за случая.

— Нали каза да се готвя за дълъг престой.

— Това беше, преди да се съгласиш да слушаш. Хайде, обличай се бързо. Ще се извиниш и скачаме на самолета.