В случай на опасност

Последният етаж на централата на ЦРУ беше пълен с бюрократи. Неш би се изненадал, ако един от десет имаше някакъв полеви опит. Това не ги правеше лоши хора, но силно стесняваше мирогледа им. Повечето бяха добри съпрузи и съпруги, бащи и майки. Грижеха се за децата си и обществото. Бяха жертвали много неща и бяха готови на още. Бяха патриоти, но измъчени от медиите и наплашени от политиците. Бяха като деца, които получават наказание заради белите на по-големите си братя. Майк и колегите му в Службата за тайно разузнаване бяха непослушните деца в семейството. В много отношения недоверието на чиновниците към хора като Неш и Рап беше неизбежно.

— Не, господин президент — каза Кенеди, като се завъртя обратно към бюрото със стола си. — Уверявам ви, че ЦРУ не е одобрявало такава операция. — Замълча за секунда, после отговори: — Те обичат да се преструват на обезпокоени. Така имат повод да се покажат по телевизията и избирателите им да видят, че са живи. — Замълча пак за момент. — Да, господин президент. Ще бъда там в четири.

Неш стоеше по средата на голямата стая и се стараеше да се преструва, че се отегчава и не му дреме, че и президентът вече знае за проблема.

Кенеди остави бялата слушалка на апарата и го погледна.

— Президентът е много загрижен.

Той не знаеше какво се очаква да каже, затова само кимна.

Тя вдигна един брой на „Вашингтон Поуст“ и добави:

— Това не е хубаво.

— Съгласен съм.

— Моля те, кажи ми, че са пълни измислици.

— Това са пълни измислици.

Мъжът, който седеше до шефа на Неш, скептично изсумтя.

Неш се обърна и презрително изгледа Глен Адамс, главния инспектор на ЦРУ. От четири месеца се беше захванал с него. Майк копнееше за възможността да го стисне за врата и да му разкраси лицето с юмрук.

Кенеди погледна Адамс, после — пак Неш.

— Нашият уважаван генерален инспектор не е съгласен с теб.

— От няколко месеца те предупреждавам — поучително заяви Адамс. — Този човек прави каквото си поиска. Обзалагам се, че той стои в основата на всичко това.

Майк отново почувства болката в главата. Затвори очи за секунда, после погледна Адамс. Спомни си статията във „Вашингтон Поуст“ и се запита дали не е бил Адамс източникът, пожелал да остане анонимен. Неш направи крачка към дивана и в отговор на обвиненията на инспектора каза:

— Докажи.

— Не е моя работа да го правя, но като съдя по статията, имам подозрения, че Министерството на правосъдието и ФБР точно това правят в момента.

— Да. Чудя се дали някой в тази сграда не им е помогнал да започнат.

— Не ме обвинявай — обидено се сопна Адамс.

— Майната ти!

— Майк — предупреди го Кенеди.