В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
Тази афера щеше да достигне до най-висшите ешелони във Вашингтон и съюзниците му на Капитолия щяха да се възмутят, че са се отнесли към него като към обикновен терорист. Беше прекарал в карцера вече два дни и няколко часа. Знаеше, защото му бяха оставили часовника. Бяха му заповядали да го даде, но той отказа. След кратко съвещание четиримата надзиратели, които го подготвяха, решиха, че не си струва да се разправят. Знаеха как се беше държал към плюещия терорист и към капитан Лиланд и понеже не харесваха никого от двамата, бяха решили да не го притискат прекалено много. Бяха му донесли храна шест пъти и сега чакаше да получи за седми. Храната не беше нещо особено, но не беше и лоша. Със сигурност бе много по-добра от онова, с което се хранеха ония в планината.
Засега единственото, което го озадачаваше, бе защо още никой не се е появил да го измъкне. Предполагаше, че е заради часовата разлика и защото бяха почивни дни. Каквато и да беше причината, Рап знаеше, че скоро ще дойдат. Щяха да го закарат във Вашингтон и тогава щеше да започне истинското представление. Изолацията му бе дала достатъчно време да обмисли положението. Представи си как ще реагира всеки от хората, които познаваше, и реши, че най-добрата тактика е да атакува направо проблема. Време беше. Твърде дълго отбягваха тази битка. Абсурдно бе да изгубиш толкова време, енергия и пари, за да се криеш от собственото си правителство.
Рап чу изщракване на ключалката и седна, като очакваше да му донесат храна. Когато вратата се отвори, той видя познатото лице на Роб Ридли. Заместник-началникът на Националната служба за тайно разузнаване го погледна с ирония и загриженост.
— Този път вече го направи, приятелю.
— Не можа ли да се забавиш още? — реагира Рап.
Ридли вдигна снабдения си с видеокамера телефон и каза:
— Не мърдай. Трябва да запечатам този момент за личния ми архив.
Мич му показа среден пръст.
— Радвам се, че ти се струва забавно.
Ридли вкара стол в малката килия и затвори вратата.
— Не всеки ден виждам идола си с оранжев гащеризон.
Рап само се усмихна и поклати глава. Радваше се, че вижда колегата си, но не смяташе да му го каже.
— Сериозно, къде, по дяволите, беше?
Заместник-началникът седна и въздъхна тежко:
— Положението е сложно, Мич.
Мич прие това, че приятелят му затвори вратата, за лош знак.
— Някой негодник иска да ме държи тука, за да ми даде урок, така ли?
— Може да се каже. Ето, донесох ти нещо.
Той му подаде хартиен плик.
Рап го взе и погледна вътре. Извади износена кожена бейзболна ръкавица, топка и „Моята борба“ на Хитлер.
Ридли беше известен като един от най-големите зевзеци в управлението и това му бе спечелило много приятели. Той се усмихна по типичния си дяволит начин и обясни:
— Искам да ти помогна срещу скуката. Нали се сещаш, „Голямото бягство“ със Стив Маккуин. Седиш си тук на топло… упражняваш се да ловиш топки… четеш автобиографията на Хитлер. Реших, че ще ти помогне да се настроиш, защото изглежда, че доста ще поседиш тук.
— Голям шегаджия — засмя се Рап, сложи си ръкавицата и започна да подхвърля топката. — Филмът, между другото, си го бива.
— Един от най-добрите.
Ридли показа телефона си на Рап, за да се види, и му намигна.
„Чудесно“ — помисли си Мич. Той имаше същия телефон. Излъчваше смущаващи сигнали на разстояние три метра, с което щеше да блокира подслушвателните устройства в килията. Помещенията бяха екипирани за подслушване и записване на всичко. Като американски гражданин нещата, които кажеше, не можеха да се използват в съда, но това бе твърде слабо утешение, имайки предвид какво смятаха да обсъждат.
— Сериозно, защо се забави толкова? — отново попита Рап.
— Появиха се усложнения.
— Например?
— Например, че си ударил американски офицер и почти си му счупил китката.
— Сигурно се шегуваш.
— Толкова ли не можа да се сдържиш?
— Не съм го удрял.