Сънят на сукубата

— Различно е. Краката ви изглеждат прекрасно на ток. А това? Това ме кара да изглеждам глупаво.

— Добре. Тогава гледай да се научиш. Време е да махнем помощните колела — пуснах ръката му.

— Хей! Какво…?

Но аз вече бях избягала, измъквайки се от ръката му със смях. Сет замръзна на място, докато аз се плъзгах и обикалях пързалката правейки изящни кръгове и осморки. След няколко обиколки се върнах при него и спрях с кокетен пирует. Не беше мръднал от мястото, където го оставих, но вече не изглеждаше отегчен.

— Виж се само — каза той и докосна лицето ми. — Розови бузи. Снежинки в косата. Ти си Снежната кралица.

— Господи, дано не е вярно. Много депресираща приказка. Ханс Кристиан Андерсен е имал сериозни проблеми.

— Всички писатели имат проблеми — увери ме той.

Засмях се, хванах го за ръката и го поведох на още една клатушкаща обиколка. Краката ми негодуваха срещу бавното движение, но останалата част от мен се наслаждаваше на пълноценното време, прекарано със Сет.

— Като стана въпрос за писатели с проблеми, защо да не мога да се събличам пред други мъже? Сега и ти имаш среща с друга жена?

Ако нямаше опасност да падне, сигурна съм, че Сет щеше да ме сръга с лакът.

— За това си виновна ти. Ти ме накара да го направя, така че сега недей да ревнуваш.

— Не ревнувам, но мисля, че Мади доста си пада по теб.

— Нищо подобно. По-скоро ме уважава — и той ме изгледа сериозно. — При това не само мен. Мисля, че тя си пада по теб.

— О, за бога, стига вече с тази лесбийска фантазия!

— Не, не това имах предвид. Просто тя те боготвори. Ти пропука крехката й черупка и сега започва да осъзнава на какво е способна. Ти й служиш за пример.

Обмислих думите му.

— Наистина ли?

— Да. Ако продължиш в същия дух, скоро ще си имаме мини Джорджина. — Сет се засмя, докато внимателно и бавно завивахме. — Заради нея, новата сукуба и племенниците ми, може би трябва да откриеш школа за млади госпожици. Как може да имаш такова добро влияние върху хората и да правиш толкова…

— … недостойни неща? — подсказах му.

— Горе-долу. Разбира се, можеше да е много по-зле.

Изгледах го косо.

— Можеше ли?

— Да, можеше да продаваш продукти на «Амуей»* или да ме караш да прекарвам големи суми пари от Нигерия.

[* Марка козметика, перилни и миещи препарати, хранителни добавки, разпространявани чрез дистрибутори. — Бел.прев.]

— Това категорично би съсипало една връзка — казах сериозно.

Той ме огледа от горе до долу — много смело от негова страна, предвид огромното внимание, което трябваше да отделя на краката си. На слабото осветление на пързалката, лицето му изглеждаше нежно. Устните му се извиха в лека, гальовна усмивка, а очите му така блестяха от любов, че коленете ми омекнаха. Може би беше номер да ме накара да падна. Почти успя.

— За теб — каза той и спря — може и да си заслужава.