Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Садеас кимна и продължи да гледа острието. Жена му поддържаше най-впечатляващата мрежа от съгледвачи в лагерите. Наистина бе най-впечатляващата, тъй като изключително малко хора знаеха за нея. Тя го почеса по гърба и тръпки полазиха кожата му.
— Той издаде указа си — добави Иалаи.
— Да. Реакциите?
— Както се очакваше. Останалите го ненавиждат.
Садеас кимна.
— Далинар би трябвало да е мъртъв, но тъй като не е, поне можем да разчитаме, че ще се обеси навреме — и той присви очи. — Аз опитах да предотвратя рухването на кралството, като го унищожа. Сега се питам дали пък това рухване няма да бъде по-добрият изход за всички ни.
— Моля?
— Аз не съм създаден за това, любов моя — прошепна Садеас. — Тази глупашка игра на платата. Първоначално ме засищаше, но вече ми е противна. Искам война. Не часове маршировка и слабата вероятност за някое и друго незначително сражение.
— Тези незначителни сражения ни носят богатство.
Тъкмо затова Садеас ги търпеше толкова време. Той се надигна.
— Ще трябва да се срещна с някои от принцовете. Аладар. Рутар. Трябва да раздухаме пламъците сред Върховните принцове, да ги накараме да негодуват още повече срещу опитите на Далинар.
— А крайната ни цел?
— Ще си го върна, Иалаи — отговори той и положи пръсти върху дръжката на Заклеващия. — Завоеванието.
Вече само това му носеше чувството, че е жив. Славното, чудесно Вълнение, че е на бойното поле, че се бие — мъж срещу мъж. Че рискува всичко за наградата. Господство. Победа.
Само тогава се чувстваше отново млад.
Това беше сурова истина. Ала най-добрите истини бяха прости.
Грабна Заклеващия и го измъкна от масичката.
— Сега Далинар иска да си играе на политик, което не е изненадващо. Винаги тайно е искал да е като брат си. За наше щастие, Далинар не е добър в това. Указът му ще доведе до отчуждението на другите. Той ще притисне Върховните принцове и те ще се вдигнат с оръжие срещу него, ще раздробят кралството. И тогава, стъпил в кръв и с далинаровия меч в ръка, аз ще изкова новия Алеткар от огън и сълзи.
— А ако той успее?
— Тогава, скъпа моя, твоите убийци ще влязат в употреба. — Садеас положи меча на рамото си. — Аз отново ще завладея това кралство. После — Я Кевед. В крайна сметка, смисълът на този живот е да обучаваме воини. По някакъв начин аз просто правя онова, което Бог повелява.
Преходът от казармата до двореца — кралят почна да го нарича Иглата — отне около час и даде на Каладин достатъчно време за размисъл. За нещастие, мина край група от далинаровите военни лекари, които събираха кратунков сок за антисептик.
При вида им той се замисли не само за собствените си усилия по събирането на сока, а и за баща си Лирин.
Ако той беше тук, рече си Каладин на минаване край тях, щеше да попита защо не съм там, с лекарите. Щеше да поиска да узнае защо — щом Далинар ме е приел — не съм помолил да ме зачисли при медиците.
И наистина, Каладин сигурно би могъл да накара Далинар да зачисли всички от Мост Четири за помощници на лекарите. Каладин би могъл да ги обучи в медицинското изкуство също така лесно, както и да боравят с копие. Далинар щеше да го направи. На нито една армия не достигат добрите хирурзи.
Той дори не беше помислил върху това. За него изборът беше по-прост — или стават охрана на Далинар, или напускат военните лагери. Каладин отново избра да постави хората си на пътя на бурята. Защо?
Най-накрая стигнаха кралския дворец, построен на склона на голям каменен хълм, с прокопани дълбоко в скалата тунели. Кралските апартаменти бяха на самия връх. Това значеше много катерене за Каладин и хората му.
Изкачиха стълбите; Каладин все още бе умислен за баща си и за своя дълг.
— Това е малко нечестно, разбираш ли — рече Моаш, щом достигнаха върха.
Каладин изгледа останалите и осъзна, че са се запъхтели от дългото изкачване. Той обаче бе вдишал Светлина на Бурята, без да го усети. Дори не се беше задъхал.
Той се усмихна многозначително на Сил и огледа дълбоките коридори на Иглата. Неколцина кралски гвардейци в синьо и златно стояха на стража пред портите. Те бяха поделение, различно от личната гвардия на Далинар.
— Войнико — обърна се Каладин с кимване към един от тях, светлоок от нисък ранг. Каладин имаше по-висок чин от човек като него, но не го надминаваше като обществено положение. За пореден път се запита как ли ще действа всичко това.