Бягащият ловец
- Автор: Дозуа Гарднер, Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-046-0
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бягащият ловец». Краткое содержание книги:
Ченгето беше бягало три дни, преди Манек да поведе Рамон в този лов. Още ден оттогава. Ако беше прекарало една нощ в първия си бивак и две тук, това означаваше, че вече му остава само един ден преднина. Рамон го изруга наум, че се мотае. Всичко зависеше от това кучият син да се добере до реката, да отплава на юг и да се върне с помощ. С губернатора, с полицията, може би дори с корабите не енье, които трябваше да пристигнат днес-утре. Това щеше да е най-добре — могъщата раса покровител на човечеството се изтърколва отгоре като покрит с мъх балван и помита Манек и манекчетата веднъж и завинаги.
Рамон се изкикоти, но чуждата гад не му обърна внимание. Продължаваше да оглежда терена.
Имаше няколко места, забеляза Рамон, където полицаят беше навлизал в гората, и още няколко, откъдето се беше връщал. Счупените клонки и утъпканата шума го издаваха толкова ясно, все едно беше оставял знаци. Това беше базата му за операции значи. Човекът беше имал план или беше мислил по-задълбочено, вместо просто да бяга. Може би беше търсил нещо. Възможно ли беше да е имал някакъв авариен сигнализатор, скрит тук наблизо? Изглеждаше прекалено голямо съвпадение, но сърцето на Рамон се разтуптя само при мисълта за това. Или пък беше идиот и продължаваше да си въобразява, че той е преследвачът, а Рамон — жертвата. В този случай Манек със сигурност щеше да го намери, да го убие и да върне Рамон в гадната тъмнина и шум на чуждия кошер, за да не се чуе никога повече за него.
Манек спря при навеса, пресегна се и размести листата, от които мъжът си беше направил постеля. Между зелените и сини листа имаше нещо — мръсно, бяло, с тъмночервено от засъхнала кръв. Манек се наведе и рязко изцъка, което Рамон изтълкува като задоволство. Почеса се по лакътя, притеснен от чувството, че нещо не е наред, и попита:
— Que es12?
Извънземният вдигна парче плат — ръкав от риза. Беше смачкан и усукан като превръзка или турникет, втвърден от засъхнала кръв.
— Явно добре сте го ударили горкия pendejo — подхвърли Рамон, стараеше се да изглежда доволен.
Манек не отговори. Пусна превръзката върху разбърканата шума и закрачи към огнището. Сахаел се разтегли и изтъни, но все пак задърпа Рамон след него. Нещо блесна в пръстта до наредените около пепелта камъни. Сребристо и синьо. Манек спря и го загледа. Рамон се приближи до него и раздвоен между учудването и страха, коленичи и погали с пръсти табакерата, която му бе подарила Елена.
— Това е мое — промълви той.
— Артефактът е на човека — отзова се Манек, сякаш в потвърждение.
— Не — настоя Рамон. — Това е мое. Моя вещ. Полицията… не е възможно да са го имали, освен ако не…
Върна се объркан до навеса и вдигна зацапания с кръв ръкав. Беше грубо зебло, направено да изтрае месеци на терен. Копчето в края на ръкава беше счупено наполовина.
— Това е моята риза! Онзи pendejo носи моята риза!
Обърна се рязко към Манек. Ушите му забучаха от внезапно кипналия гняв.
— Защо шибаният кучи син носи моята риза?
Перата на гребена на Манек се изправиха и паднаха; цветните шарки заиграха по лъскавата кожа. Само знанието, че сахаел ще му нанесе невъобразима болка, спря Рамон да му посегне.
— Отговори ми!
— Не разбирам. Облеклото, с което си осигурен…
— … е ваша риза — изрева Рамон и дръпна ядосано с ръка чуждата дреха. — Вие сте я направили, шибани дяволи. Вие ме накарахте да я нося. А това тука е моята риза! Моята. Носех я от Диеготаун. Купих я. Облякох я. Моя е, а някакъв… някакъв…
Мартин Касау изведнъж се появи в ума му, силен като наркотично видение спомен. Името й беше Лиана. Онази, за която беше говорил Гриего. Беше готвачка в „Лос Ранчерос Грил“ край реката. Мартин си беше въобразил, че е влюбен в нея, и цяла седмица съчиняваше стихове, започващи със сравнения на очите й със звезди, и завършваше някъде на разсъмване след бутилка евтино уиски с приказки как щял да я чука. Рамон я беше видял в мръсния нощен бар, който всички наричаха „Кафе Америкен Рик“, макар че имаше някакво друго име за алкохолния лиценз.
12
Какво има (исп.) — Б.пр.