Бягащият ловец
- Автор: Дозуа Гарднер, Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-046-0
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бягащият ловец». Краткое содержание книги:
Рамон не попита откъде ги е намерил. Помнеше стипчивия вкус на джина, възбудата и отвращението си от звуците на по-голямото момче и момичето, които се чукаха вътре, докато той седеше отвън и броеше секундите между мълниите и гърма. Когато дъждът дойде, по-голямото момче беше заспало, а Рамон, вече пиян, бе споделил с момичето остатъка от джина и тя след това даде и на него да я чука. Вятърът блъскаше стените и ги люлееше. Дъждът се стичаше на вадички по прозорците, от тавана капеше, а Рамон тласкаше ли, тласкаше. Тя бе извърнала очите си настрани.
Беше най-хубавата нощ, която Рамон помнеше да е имал на Земята. Навярно най-хубавата нощ, която бе имал оттогава. Сега не можеше да си спомни името на по-голямото момче, но виждаше в ума си бенката на шията на момичето, точно над ключицата й, и белега на устната й, където я беше разцепила лошо и беше зараснала накриво. Винаги си беше мислил за нея само когато пиеше джин, а предпочиташе уиски.
Ръката на Манек го докосна по рамото и той се съвзе и я избута, без да мисли.
— Наблюдаваше се вълнение — каза Манек. — Ти придоби фокус, но отправната му точка беше размътена.
— Спомних си нещо — отвърна Рамон. — От това е. Веднъж, когато пих. Когато пиенето ме освободи.
— А, добре. Доверието продължава да нараства. Това е чудесно. Твоето татекреуде придобива фокус. Но все още не се вливаш в потока.
— А ти все още продължаваш да си шибано гаден. Искаше да знаеш за пиенето на твърд алкохол. Ето. Твърдият алкохол ти помага да можеш да изтърпиш нещата, които не можеш да търпиш. Прави човек свободен така, както нищо друго не може да го направи. Когато си пиян, е все едно, че си сам. Всичко е възможно. Всичко е добро. Все едно държиш в ръцете си мълния. Нищо друго не прави човек толкова цялостен.
— Значи силното питие е добро. Увеличава каналите на потока и фокусира намерението. Създава свобода, а това е едно от централните желания на човека. Да пиеш означава да изразиш добродетел.
В задната уличка европеанецът седеше, стиснал корема си с ръце. Тълпата се отдръпваше. Рамон отново изпита смразяващото чувство, че е предаден от тях.
— Има си добри страни — отвърна той. — Защо ми задаваш всички тези проклети въпроси? Не трябваше ли да търсиш някого там долу?
— Желая да се включа към теб — отвърна странникът. — Ти не можеш да усетиш потока. Тези думи на глас са единственият ти канал. — Съществото говореше като корабния психиатър от звездния скок на Рамон и той вдигна ръце да го спре.
— Писна ми от приказки. Остави ме малко на мира, мамка му.
— Може би ти е нужен период на асимилиране — съгласи се Манек все едно, че си говореха за вдигателна тръба, на която й трябва настройване, и се обърна. Рамон се облегна на тънките бели ребра на кутията и надникна навън над искрящото оранжево-черно море от листа. Ако не беше пил, може би нямаше да убие еуропеото и изобщо нямаше да е тук.
Но да бъде в Диеготаун и да не пие беше немислимо. Все едно да му кажеш да полети с фургона без гориво или да изкопае мина с голи ръце. Само така можеше да понася хората. Рамон беше пияч, но бутилката не го държеше под властта си. Когато беше тук, в дивия свят, на открито и далече от човешката гмеж, не му трябваше уиски, тъй че не го пиеше. Една бутилка можеше да му стигне за месец на терен — и да не изкара и половин нощ в града. Не беше пияница и това беше доказателството му, че не е.
Първият признак, че нещо се е променило, бе, че летящата кутия внезапно спря и увисна безшумно във въздуха. Все едно висяха от небето на въже. Рамон погледна надолу, примижал срещу слънцето на привечерта, но дърветата не изглеждаха по-различни от всички стотици хиляди дървета, над които вече бяха прелетели.
— Има ли нещо? — попита той.
— Да — отвърна Манек, но не добави нищо повече. Летящата кутия започна да се спуска.
Този бивак беше по-голям от предишния. Навесът беше по-голям — достатъчно, за да се седи в него — а в огнището, направено с камъни и пясък, имаше доста пепел. Беглецът можеше да е останал тук ден, ако беше поддържал огъня непрекъснато, или два, ако го беше използвал само за готвене. Манек поведе, движеше се бавно през малката поляна и полюшваше глава сякаш в ритъм с някаква бавна вътрешна музика. Рамон заподтичва след него, воден за врата. Купчина черупки от захарни бръмбари проблясваше под шарката на слънчевата светлина. Куп кожи от плескуни лежаха изоставени, едната сдъвкана и след това зарязана от някое дребно зъбато лешоядно зверче. Сивкавосин филтър от цигара лежеше смачкан на земята до навеса.