Забравената градина

Денят свършил, здрачът се превърнал в мрак, но песъчинките на брега светели като сребърни и очертавали пътя им. Вървели на север, докато накрая, на върха на черна назъбена канара съзрели Кладенеца на изгубените неща. Сиво-бялата птица се сбогувала с тях и отлетяла, изпълнила дълга си.

Когато принцесата и еленът стигнали до кладенеца, девойката се извърнала и погалила своя благороден спътник по шията.

— Не можеш да се спуснеш заедно с мен в кладенеца, скъпи елене — рекла тя, — това трябва да свърша сама.

Събрала цялата си смелост, натрупана по време на пътешествието, принцесата скочила в кладенеца и полетяла към дъното му.

Принцесата непрекъснато заспивала и се събуждала, докато не се озовала да броди насред поле, където тревата била позлатена от слънцето и дърветата пеели.

Изведнъж сякаш от нищото се появила прелестна фея с дълга къдрава коса, сияйна като чисто злато, и с лъчезарна усмивка. Принцесата мигом изпитала покой.

— Идваш отдалеч, изморена броднице — рекла феята.

— Идвам, за да взема очите на своя скъпа приятелка. Виждала ли си клъбцата, за които говоря, фейо?

Без да продума, феята отворила длан и там се показали две очи — красивите очи на девойка, която не била виждала нито една световна злина.

— Можеш да ги вземеш, но твоята магьосница никога няма да ги използва — казала феята.

И още преди принцесата да успее да я попита какво иска да каже, се събудила и се озовала легнала до скъпия си елен горе, до гърлото на кладенеца. В ръцете си държала пакетче с очите на магьосницата.

Цели три месеца се връщали пътниците от Страната на изгубените неща и плавали по дълбокото синьо море, преди да стигнат в родината на принцесата. Когато наближили къщурката на магьосницата в околностите на познатата тъмна гора, един ловец ги спрял и потвърдил предсказанието на феята. По време на пътуването на принцесата до Страната на изгубените неща старата магьосница с мир отпътувала в отвъдното.

Щом научила тази новина, принцесата избухнала в сълзи заради безсмислието на тъй дългото странстване, но еленът, който бил колкото добър, толкова и мъдър, помолил красавицата да спре да плаче.

— Няма значение, тъй като магьосницата не се нуждаеше от очи, за да знае коя е. Разбираше го от твоята обич.

Принцесата изпитала такава силна благодарност заради добрината на елена, че се пресегнала и погалила топлата му страна. В този миг еленът се преобразил в красив принц, златната му каишка се превърнала в корона и той разказал на принцесата как зла вещица го омагьосала и го затворила в тяло на елен, докато някоя красива девойка не оплаче клетата му участ.

Двамата с принцесата се венчали и живели заедно, трудейки се щастливо в къщурката на добрата магьосница, а очите й неспирно ги наблюдавали от един буркан на полицата над камината.

13