Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Каквито и да са обстоятелствата около запознанството им, двамата несъмнено са се обичали. За жалост, не е отредено младата двойка да се радва дълго на щастието си. Внезапната и донякъде необяснима смърт на Джонатан по-малко от десет месеца след бягството им несъмнено е тежък удар за Джорджиана Монтраше, останала сама в Лондон, неомъжена, бременна, без семейство и финансова сигурност. Джорджиана обаче не се отчайва. Избягала е от ограниченията на своята класа, а след раждането на децата се отказва и от името Монтраше. Започва работа като преписвачка на документи за правната кантора «Блакуотър и съдружници» в Линкълнс Ин, Холбърн.
Има свидетелства, че красивият почерк на Джорджиана е дарба, която тя използва многократно в младостта си. Семейните дневници на Монтраше, дарени на Британската библиотека през 1950 година, съдържат няколко театрални афиша, написани с красив почерк и снабдени с илюстрация. В ъгъла на всеки афиш «художничката» е написала името си с дребни букви. Аматьорските театрални представления са разпространена практика в редица имения, но театралните афиши на «Блакхърст» през 80-те години на деветнайсети век са създавани по-редовно и с по-сериозно отношение от обичайното.
За детството на Елайза в Лондон не се знае почти нищо, освен къщата, в която е родена и е прекарала първите години от живота си. Можем да допуснем обаче, че бедността и борбата за оцеляване са определящи. Най-вероятно в средата на 90-те години Джорджиана вече е проявявала първите признаци на туберкулоза, която в крайна сметка ще причини смъртта й. Ако болестта се е развивала по обичайния начин, през последните години на десетилетието затрудненото дишане и общата слабост не са й позволили да работи. Архивите на адвокатската кантора «Блакуотър» потвърждават влошаването на състоянието й по онова време.
Няма данни Джорджиана да е потърсила лечение, но страхът от лекарска намеса е характерен за периода. През 80-те години на деветнайсети век туберкулозата е едно от най-опасните заболявания, затова лекарите са задължени по закон да докладват на властите за всеки новопоявил се случай. Хората от бедните прослойки обаче се страхували да съобщават за болестта си, за да не бъдат изпратени в санаториуми (които в повечето случаи приличали на затвори). Болестта на майката явно оказва силно влияние върху Елайза както в чисто битово, така и в творческо отношение. Няма почти никакво съмнение, че тя е пожелала да подпомогне финансово домакинството. Във викториански Лондон момичетата биват наемани за всякаква черна работа — като прислужници, продавачки на плодове, цветарки, а от описанията на преси и корита, на които се натъкваме в някои от приказките на Елайза Мейкпийс, може да се съди, че тя е познавала добре работата на перачките. Подобните на вампири същества в «Лов на феи» вероятно са отражение на типичното за началото на деветнайсети век убеждение, че болните от туберкулоза страдат от вампиризъм заради чувствителността им към силна светлина, подутите им зачервени очи, бледата кожа и кашлицата с кървави храчки.
Не е известно дали Джорджиана е направила опит да се свърже със семейството си след смъртта на Джонатан и след влошаването на собственото й здраве. По мое мнение обаче това е слабо вероятно. Писмо на Лайнъс Монтраше до негов колега от декември 1900 година показва, че той едва наскоро е научил за Елайза, своята невръстна племенница в Лондон, и е шокиран, че тя живее в тези ужасни условия цели десет години. Вероятно Джорджиана се е страхувала, че семейство Монтраше няма да й простят бягството. Съдейки по писмото на брат й, тези страхове са били неоснователни:
«След като толкова години я търсихме в чужбина и обикаляхме къде ли не, научих, че скъпата ми сестра е била съвсем наблизо. И е била подложена на такива лишения!
Ще разбереш, че говоря истината, когато ти разкажа за характера й. Явно не я е интересувало особено, че я обичаме толкова много и искаме само да се завърне у дома на сигурно място…»
Макар че Джорджиана така и не се завръща в семейното лоно, Елайза явно го прави. Джорджиана Монтраше умира през юни 1900 година, когато Елайза е на единайсет години. Според смъртния акт причината за смъртта й е туберкулозата, а възрастта, на която е починала, е трийсет години. След кончината на майка й Елайза е изпратена да живее при семейството й на брега на Корниш. Не се знае как е постигнато това семейно събиране, може основателно да се предположи, че предвид злополучните обстоятелства, които са го предшествали, промяната на местоживеенето е изключително благоприятна за малката Елайза. Сигурно си е отдъхнала след преместването си във величественото имение «Блакхърст», където се е почувствала на сигурно място след опасностите по лондонските улици. И наистина в приказките й морето се превръща в символен мотив на обновлението и на възможното изкупление.