Нощна звезда
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-971-6
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна звезда». Краткое содержание книги:
Преобразената Хевън омагьосва съучениците си със своята мистична красота и се превръща в новата звезда в училището. Тя планира да отмъсти на Джуд и Евър за злополучната смърт на Роман, а новопридобитата й сила се оказва много по-голяма, отколкото всички предполагат.
Междувременно в Съмърленд Евър зърва кадри от предишния си живот на робиня в Юга и разбира, че Деймън крие тайни за тяхното общо минало — тайни, заради които се усъмнява, че любимият й векове наред си е служил с измама, за да я спечели. Дали Джуд не е истинската й любов — онзи, който вечно трябва да се бори за нея и не престава да я обича? Ако потърси близостта му, може би ще разбере…
Евър трябва да избира, ето защо се обръща към своята нощна звезда с молбата да й разкрие истината…
Нямам никаква представа какво се опитва да каже.
— Говорих с нея за това. Разказах й някои неща за преживяванията на хора, които са били на косъм от смъртта. Попадал съм на доста такива проучвания.
Независимо че искам само да се обърна и да си тръгна, слагам ръце на кръста си и леко се привеждам към него:
— А би ли ми обяснил как така си „попаднал“ на тази информация? Съмнявам се, че е възможно, освен ако не си я търсил целенасочено.
Той се заема да прехвърли месото от чинията върху скарата и ми отговаря съвсем спокойно:
— Веднъж гледах едно предаване по телевизията и ми се стори изключително интересно. Дори си купих книга по темата, а после и още няколко… и така се започна. — Притиска месото с шпатулата и наоколо се разнася цвърчене. — Обаче ти си първата, която срещам на живо. Някога обмисляла ли си възможността да участваш в такъв изследователски проект? Чувал съм, че непрекъснато търсят хора, които да използват за опитите си.
— Не — отвръщам доста рязко.
Дори не му давам възможност да довърши въпроса си. Искам да му стане пределно ясно, че не желая да обсъждам темата. Нямам никакво намерение да се превръщам в опитно зайче на някакви псевдоучени.
Той обаче само се разсмива и повдига ръце в знак, че се предава:
— Недей да стреляш! Само питам.
Обръща филетата едно по едно и двамата се вслушваме в цвърченето и съскането на месото. Когато се изпичат добре и от двете страни, той ги връща обратно в чинията и ме поглежда внимателно:
— Слушай, Евър, просто й дай малко време да свикне с идеята, става ли? Никак не е лесно да приемеш нещо, което поставя под въпрос цялостната ти представа за света. Ако се поотпуснеш малко и й дадеш възможност, рано или късно тя ще разбере. Сигурен съм в това. Обещавам да продължа да я обработвам — ако и ти обещаеш да не я притискаш толкова. Всичко ще отмине, преди да се усетиш.
Това предсказание ли беше? Да не би и ти да си се сдобил с ясновидски способности? — ми се иска да го попитам, но за щастие прехапвам език, преди да го сторя. Той само се опитва да ми помогне. Вярвам в безкористните му намерения. И в действителност няма значение дали Сабина ще разбере. По-важното в момента е, че той иска да вникне в проблемите ми и се интересува от мен. Мога поне да не му преча.
— Що се отнася до училището и отсъствията ти обаче… — поглежда ме строго — въпрос на време е, преди да научи. Така че опитай се да не влошаваш допълнително положението. И без това си имаш достатъчно проблеми в момента. Поне си помисли. Освен това, доколкото знам, гимназиалната диплома не е навредила никому. Може само да ти е от полза.
Измърморвам нещо и бързо тръгвам към вратата. Нямам представа дали смята разговора за приключен, но моето участие в него определено приключи.
Тези правила, за които говори, вече нямат никакъв смисъл за мен. Неприложими са. Учението, присъствията, дипломата, церемонията по завършването… те са за другите хора.
Нормалните.
Смъртните.
Не за мен.
Запалвам с мисъл колата си много преди да стигна до нея. Мятам се и потеглям към мястото, където се уговорихме да се видим с Джуд.
Четиринайсета глава
Виждам го в секундата, в която стигам до паркинга. Чака ме в джипа си и потропва с пръсти по волана в ритъм с музиката от телефона си. Изглежда толкова спокоен и доволен, че за миг се изкушавам да обърна и да го оставя сам.
Но не го правя.
Това, което имам да му казвам, е прекалено важно. Хевън няма да се откаже от заплахата си. Това може да е единствената ми възможност да го убедя колко сериозна е ситуацията.
Спирам до него и му махвам. Той измъква слушалките от ушите си, мята ги на съседната седалка и изскача навън. Обляга се на вратата със скръстени ръце и чака да отида при него.
— Здрасти! — поздравява ме той и ме оглежда от главата до петите. Забелязва нервния жест, с който премятам чантата си през рамо и приглаждам тениската си, но не прави никакъв коментар. — Добре ли си? — Изражението му ясно показва, че се чуди защо точно съм го повикала тук.
Кимвам в отговор и се усмихвам, макар да си мисля, че по-скоро аз би трябвало да му задам този въпрос.
— Да, всичко е наред.
Спирам на крачка от него. Чудя се как да започна и какво точно да му кажа. Вярно, че аз поисках да се срещнем, но не си бях направила труда да обмисля как да му обясня. Има твърде много неща, които…