Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Хенри Чейсър знаеше колко много значи това за сина му и се усмихна многозначително.
Обаче седящата до Хенри Марта Чейсър отново се беше отнесла.
След известно време Скот Сиракюз стана да си върви.
— Благодаря ви за приятната вечеря, но вече трябва да си ходя.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза Джейсън.
— Не стой до късно, момче. Това, че се класира за голямото състезание в събота, не те освобождава от часовете утре. Часовете ще се проведат както обикновено.
— О, вие никога ли не почивате? — попита Джейсън шеговито.
— Ще се видим сутринта, господин Чейсър. Лека нощ на всички.
Международното училище за пилоти
Хобарт, Тасмания
31 май, петък
Следващият ден се оказа като епизод от онзи телевизионен сериал — „Животът на богатите и известните“ — макар че Джейсън го гледаше само от прозореца на класната стая, който гледаше към река Дъруент.
Знаеше, че ежегодният Спонсорски турнир е известен с карнавалната си атмосфера, но се оказа неподготвен за разкоша на случващото се. Бреговете на реката бяха украсени със знамена. Летящи лодки весело надуваха сирените си и приветстваха флотилията от яхти и други летящи плавателни съдове, които се спускаха към Хобарт.
По обяд в Хобартския кралски яхтклуб започнаха да пристигат огромни летящи яхти. Те принадлежаха на известни кинозвезди и прескочили за малко политици и, разбира се, на шефовете на автомобилни фирми и собствениците на отбори. Цял нает летящ лайнер пристана на кея и стовари тълпа блестящо облечени жени и елегантни мъже — елита на Европа и американското Източно крайбрежие.
Последни пристигнаха и най-известните гости — професионалните пилоти, учили в спортното училище.
Ла Бомба Ромба от Италия.
Фабиан от Франция.
И Ангъс Карвър, боен пилот и член на елитния отбор на американските военновъздушни сили.
Това беше парад на знаменитостите. Медиите направо подлудяха.
Обаче Джейсън не можеше да го разбере.
Що се отнасяше до него, той смяташе Спонсорския турнир за състезание по елиминиране. Обаче за всички тези хора той се свеждаше до присъствие на галаприема с вечерно облекло тази вечер и галавечерята в чест на победителите в събота вечерта, за да въртят сделки и за да ги видят. Не пропускаха и всички по-малки купони на открито. Очевидно Спонсорският турнир беше едно от големите събития в световния календар на висшето общество.
Джейсън нямаше представа какво е висше общество.
Към три часа за пълната радост на медиите пристигна най-голямата частна яхта. Но носа й имаше кралски герб.
Кръстът на кралското семейство на Монези.
Бащата на принц Зейвиър, крал Франсис Монезки, беше дошъл да гледа как най-големият му син се състезава.
Докато ставаха всички тези събития, Джейсън, Бъг и Сали имаха часове: Джейсън и Бъг под надзора на Скот Сиракюз се упражняваха на симулатора по виртуални писти, осеяни с „дяволски фенери“.
В същото време Сали беше заета да монтира в техния бокс две видеокамери, защото след това предстоеше час упражнения по влизане в питстопа — Сиракюз смяташе, че през последните състезания влизането в бокса на „Аргонавт“ е било малко хаотично, и искаше Сали да може да види какво прави преди, по време и след всеки стоп.
Интересното беше, че Хорейшо Уонг и Айзая Уошингтън отново бяха твърде неразположени, за да влязат в часовете.
Джейсън подозираше, че се преструват, за да могат да измъкнат малко време за почивка преди големия ден. И двамата се бяха класирали за турнира и странното беше, че и преди, когато боледуваха, на следващия ден се състезаваха сякаш не им е имало нищо.
От своя страна, Сиракюз дори не мигна, когато училищната сестра му звънна, за да му съобщи за тяхното неразположение.
Странно, но Джейсън усети, че Сиракюз се отнася с повече уважение към отбор „Аргонавт“, отколкото към двата други отбора, просто защото бяха дошли на училище, макар че умората им личеше. Изглежда, печелеха уважението на своя учител с това, че се придържаха към строгия му учебен план.