Сняг през април
- Автор: Пилчер Розамунда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 978–954–398–311–7
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сняг през април». Краткое содержание книги:
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да се завърне навреме в Лондон за собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа.
Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява семейна трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си!
Илюзия! Тя беше Керълайн Клайбърн със стотици нерешени проблеми, стоящи пред нея. Тя беше Керълайн Клайбърн, и трябваше да се върне в Лондон, преди да настане тотална неразбория. Тя беше Керълайн Клайбърн и щеше да се омъжи за Хю Рашли. Във вторник.
Това бе реалното положение на нещата. И за да го направи още по-реално, тя си помисли за къщата на Милтън Гардънс, отрупана със сватбени подаръци. Бялата рокля, висяща в гардероба, служителите от кетъринга, които щяха да дойдат с техните сгъваеми маси и колосани плътни бели покривки. Помисли си за чашите за шампанско, натрупани като сапунени балони, гардениите в букета, гърмежа на корковите тапи, клишетата в речите, помисли си и за Хю, деликатния и грижлив Хю, който никога не си бе позволявал да повиши глас на Керълайн, камо ли пък да й казва да млъкне.
Това все още я глождеше. Възмутена от спомена, тя се остави на негодуванието си. Негодувание срещу Ангъс заради това, че я бе оставил сама точно когато имаше най-голяма нужда от него; от това, че се шляеше с колата на някаква възрастта американска вдовица, без да остави нито адрес, нито дата на връщане, нищо определено. Негодувание срещу госпожа Хендерсън, с нейните диамантени очилца и изражението й на скромна деловитост, заради това, че се бе обадила на Оливър, след като последното нещо, което Керълайн искаше, беше той отново да се намеси. И накрая, негодувание срещу самия Оливър, този непоносим, властен мъж, който се бе нагърбил с доста повече от това, което изискваха обичаите на гостоприемството.
Ленд Роувърът вървеше стабилно по пътя през билото на хълма, после зави по отбивката, водеща към Киърни. Оливър смени скоростта и гумите захапаха дълбоко кишавия сняг. Тишината помежду им тегнеше от неизречено неодобрение. Искаше й се поне да бе казал нещо. Каквото и да е. Цялото й негодувание се превърна в раздразнение, което се насочи пряко и единствено срещу него. То нарасна, докато вече не можеше да го сдържа, и накрая тя изрече ледено:
– Това е нелепо.
– Кое е нелепо? – Гласът му бе не по-малко леден от нейния.
– Цялата ситуация. Всичко.
– Не съм достатъчно наясно със ситуацията, за да я коментирам. Всъщност, освен дето знам, че вие и Джоди се появихте в Киърни от снежната буря, аз съм в пълно затъмнение.
– Това не е ваша работа – каза Керълайн и думите неволно й прозвучаха по-грубо, отколкото й се искаше.
– Но е моя работа да се погрижа вашият брат да не страда повече от вашите идиотски постъпки.
– Ако Ангъс си беше в Стреткори...
Той не я остави да довърши.
– Ако беше, но не беше! И аз имам странното чувство, че вие не бяхте особено изненадана. Що за човек е той, между другото?
Керълайн зае поза, която се надяваше да бъде възприета като достойно мълчание.
– Ясно – каза Оливър със самодоволния глас на човек, който разбира всичко.
– Нищо не ви е ясно. Вие не знаете нищо за него. Вие изобщо и представа си нямате.
– О, млъкнете! – каза Оливър, за втори път, което си беше наистина непростимо!
Керълайн се извърна от него и се втренчи навън през притъмняващия прозорец, за да не може той да види или да отгатне смъдящите сълзи, които изведнъж опариха очите й.
В здрача се показаха правоъгълните контури на къщата, със спуснати завеси, зад които се лееха жълтеникави светлини. Оливър спря Роувъра пред вратата и излезе. Керълайн бавно, неохотно скочи долу и го последва по стъпалата, мина покрай него, докато той й държеше вратата отворена, за да я пусне пред себе си. Чувстваше се като непослушно дете, от което изведнъж е потърсена отговорност, и дори не го погледна. Вратата се затръшна зад тях и изведнъж, сякаш този звук послужи за сигнал, долетя гласът на Джоди и стъпките му се чуха по коридора от кухнята. Появи се бежешком, после замря на място, когато видя, че пред него стоят само двама души. Очите му побягнаха към вратата зад Керълайн, а после към лицето й.
– Ангъс? – каза той, без да помръдне.
Беше се надявал, че тя ще доведе Ангъс със себе си. Колкото и да й бе неприятно, трябваше да му каже.
– Ангъс не е там.
Настана мълчание.
– Не си го намерила – след кратка пауза каза Джоди.
– Бил е там, работил е там. Но е заминал за няколко дни. Тя продължи, опитвайки се да бъде убедителна. – Ще се върне. След ден– два. Няма за какво да се тревожим.