Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Енциклопедия на шпионажа
Енциклопедия на шпионажа - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Енциклопедия на шпионажа

Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:

Тази интересна и вълнуваща енциклопедия предлага цялостна и леснодостъпна информация за втората най-древна професия — шпионажа. Тя включва сведения за всички по-важни известни и неизвестни агенти, организации, случаи и операции на разузнаването от Адам и Ева до наши дни. Тук например за първи път ще научите подробности за дълбоко засекретени шпионски операции от Първата и Втората световни войни, от Карибската криза и войните в Близкия Изток… Поместени са статии за доскоро пренебрегваните жени шпиони, за шпионските машинации, интриги и противоречия в ЦРУ, КГБ, Мосад и т.н., за развитието и бъдещето на промишленото и научно-техническото разузнаване и за още много, много други любопитни и разтърсващи факти.
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
1 ... 384 385 386 387 388 389 390 391 392 ... 784
Перейти на страницу:
Реорганизации

През 1941 г. Сталин реорганизира органите за сигурност. От декември 1938 до февруари 1941 г. Берия е комисар на вътрешните работи (НКВД) и ръководител на Главното управление за държавна сигурност (ГУГБ) — ведомство, подчинено на НКВД.

За кратко време — от февруари до юли 1941 г., Сталин разделя тези 2 структури и създава Народен комисариат за държавна сигурност (НКГБ) под управлението на ВСЕВОЛОД МЕРКУЛОВ, който е отговарял за държавната сигурност и шпионажа в НКВД, а вътрешната сигурност си остава под ръководството на Берия. Меркулов е член на „грузинската мафия“, наречена така, тъй като и той подобно на Берия и на много други от обкръжението на Берия са от съветска Грузия.

Аналитикът на американското разузнаване Джон Дзиак отбелязва в книгата „Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988): „Именно тези организационни промени… не бяха никога подробно обяснени, но вероятно са имали нещо общо с управлението на завоюваните територии и народи“ — Естония, Латвия, Литва, части от Полша и откъсването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния. „Арестите, депортирането, екзекуциите и затворническите лагери се увеличаваха и имаха нужда от реорганизирани и разширени сили за сигурност.“

Но въпреки това, пише Дзиак, „шокът от германското нашествие предизвика сливането през юли 1941 г. И двете ведомства отново се обединиха под името НКВД, подчинени на Берия“. Това продължава до 14 април 1943 г. Тогава Сталин отново прави реорганизация и създава НКГБ — отново под ръководството на Меркулов и НКВД — под ръководството на Берия. Дзиак пише: „… победата при Сталинград и напредването на съветските войски предлагат възможност за повторно покоряване на територии и население. Затова през 1943 г. НКГБ и НКВД се разделят отново.“

Така разделени, двете ведомства съществуват да 16 март 1946 г. По това време Смерш влиза в новото Министерство за държавна сигурност (МГБ) и става Трето главно управление, което отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА. Меркулов е назначен за ръководител на МГБ. НКВД отговаря за вътрешната сигурност и е с ранг на Министерство на вътрешните работи (МВД).

През този период Сталин създава и т.нар. КИ — Комитет за информация, за провеждане на външно разузнаване и тайни операции — неща, за които по-рано е отговаряло МГБ. КИ се подчинява на Съвета на министрите, което скоро се признава за неефективно. След година недостатъците и проблемите в работата на КИ толкова много се натрупват, че се налага външното разузнаване да бъде предадено на ГРУ, а останалите функции са върнати отново към МГБ. КИ остава да извършва единствено външнополитическо и ИКОНОМИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, които са прехвърлени на МГБ през 1951 г., с което настъпва и краят му.

МГБ и МВД остават непроменени до смъртта на Сталин. Само ден след смъртта му — на 5 март 1953 г., Берия, по това време най-силният от потенциалните наследници на Сталин, извършва ново сливане на органите за държавна и вътрешна сигурност. Ведомството се нарича МВД и, разбира се, се ръководи от Лаврентий Берия. (Значителната реорганизация очевидно е била планирана предварително.)

Берия разделя властта с други, докато Съветският съюз се опитва да се възстанови от смъртта на Сталин, властвал почти 3 десетилетия. Но несъмнено той е смятал, че ще бъде първият шеф на сигурността, успял да стане държавен глава. Тази мечта угасва през юни 1953 г., когато Берия е арестуван и няколко месеца по-късно екзекутиран.

С арестуването му се слага край и на НКВД, и на агенциите, произлезли от него. Генерал-полковник СЕРГЕЙ КРУГЛОВ — ветеран от НКВД и офицер в Смерш, поема „набъбналото“ МВД, докато политическите лидери на страната сложат в ред и реорганизират сложните институции, оставени като наследство от Сталин.

КГБ (Комитет государственной безопасности — Комитет за държавна сигурност) е създаден през март 1954 г. и поема сигурността на страната, както и разузнавателните операции в чужбина (без тези, които се извършват от ГРУ). МВД отново се насочва към функциите си за вътрешна сигурност, без да бъде променено.

Ръководители на НКВД — НКГБ — МГБ — МВД

НКВД (Народный комиссариат внутренних дел):

Юли 1934 — септември 1936 г.: Генрих Ягода (преди това директор на ОГПУ).

Септември 1936 — декември 1938 г.: Николай Ежов.

Декември 1938 — февруари 1941 г.: Лаврентий Берия.

Юли 1941–1946 г.: Лаврентий Берия.

1 ... 384 385 386 387 388 389 390 391 392 ... 784
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)