За спасяването на света

Усетих как ми става топло. Гигапенчев се беше докопал до нещо, касаещо моето слънце, моята любов.

– С две думи – продължи той – понеже не остава много време, край това село са открити сериозно количество ДНК банки. Неизвестно чии и неизвестно защо оставени там. Военните са се уплашили и са прекратили всички по-нататъшни проучвания. Едно е било ясно за тогавашната биология. Тези находки не са на човешки същества, не са и на никой от познатите ни животински видове. В архива са описани подробно няколко десетки от тези находки. На някои от тях е направен опит за създаване на генна карта. Най-успешният ние откраднахме и ти я реконструира. Кой им е казал на нашите да копаят там и откъде руснаците са разбрали за това предстоящо прехвърляне на архива, не знам. Информацията е пестелива и недостатъчна. В момента ровя навсякъде, за да намеря някаква аналогия с този случай, с тази операция „Слънчев лъч“. Възможно ли е да са извънземни? Може ли извънземен да има подобна ДНК структура на нашата, с всичките му там хромозоми и ензими? Може би е банка данни на някакви изкуствени хора, създадени от нашите предци в някой промеждутък между войните и прибирането на реколтата. Интересно е също къде са скрити находките. Генната карта, която откраднахме, е била съставена преди десетина години. Тя не може да се дешифрира, ако няма наличен генетичен материал. Но къде са скрили находките, не знам. Това е, което разбрах. Продължавам да търся. След час може пак да имаме връзка.

Гигапенчев изчезна и ме остави в дълбока тревога. Какво ме интересуваше откъде идваше ненагледната ми и кой я е изкопал. Важното бе, че сега тя беше в нашия свят и аз трябваше да я предпазя от посегателствата на Корейчук и всички останали. Допих си кафето и отидох до работните маси. Няколко души бърникаха с оптични пръсти из холодисплеите и вършеха нещо, сякаш разбираха какво става.