Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Можем да му дадем — отговори Кам. — Разследването на ФБР може да разкрие някои тайни от областта на външната политика. В частност, може да разкрие опасна информация за участието на ЦРУ в инвазията в Залива на свинете при президента Кенеди.
Типично за Хитрия Дик, каза си Мария с погнуса. Всеки щеше да се престори, че защитава американските интереси, докато всъщност спасява жалкия задник на президента.
— Значи става въпрос за националната сигурност.
— Да.
— Добре. Това ще оправдае заповед на главния прокурор за оттегляне на ФБР — Мария обаче не искаше това да става прекалено лесно за Белия дом. — Но Клайндийнст може да поиска конкретни уверения.
— Можем да ги предоставим. ЦРУ е готово да отправи официално искане. Уолтърс ще го стори.
Генерал Върнън Уолтърс беше заместник-директор на ЦРУ.
— Ако искането е официално, мисля, че ние ще можем да продължим по-нататък и да направим точно каквото президентът желае.
— Благодаря, Мария — момчето стана. — Отново много помогнахте.
— Моля, господин Дюър.
Кам излезе от кабинета.
Мария умислено се взря в освободения от него стол. Президентът трябва да беше наредил взлома или поне си беше затворил очите. Това беше единствената възможна причина Кам Дюър толкова да се старае с покриването. Ако някой от администрацията беше одобрил проникването, противно на желанията на Никсън, то този човек досега щеше да е посочен по име, опозорен и уволнен. Никсън не се свенеше да се отървава от колеги, които го излагат. Единственият, за когото го бе грижа, беше той самият.
А щеше ли Мария да остави да му се размине?
Щеше ли, по дяволите.
Вдигна телефона и каза:
— Свържете ме е Фосет Реншоу, ако обичате.
49.
Дейв Уилямс беше нервен. Минали бяха почти пет години от последното излизане на Плъм Нели пред публика. Сега щяха да свирят пред шестдесет хиляди свои почитатели в парка „Кендълстик“ в Сан Франциско.
Студийната работа беше съвършено различна. Магнетофонът прощаваше — ако изсвириш погрешна нота или гласът ти изневери, или забравиш текста, можеш просто да изтриеш и да започнеш отначало.
А всичко, което се объркаше тук тази вечер, щеше да се чуе от всеки на стадиона и беше непоправимо.
Дейв си каза да не оглупява. Правил беше това поне сто пъти. Спомни си как свиреше с Гардсмен по кръчмите из лондонския Ийст Енд, когато знаеше само няколко акорда. Погледнеше ли назад, Дейв се чудеше на младежката си дързост. Спомни си вечерта, когато Джефри припадна, мъртвопиян, в Дайв в Хамбург и Вали се качи на сцената и свири соло китара без репетиции. Безгрижни дни.
А сега Дейв имаше деветгодишен опит. Това беше по-дълго от цялата кариера на много поп звезди. Въпреки това потреперваше, докато зрителите се стичаха, купуваха бира, фланелки и хотдог и до един разчитаха той да им осигури една страхотна вечер.
Млада жена от компанията, която разпространяваше Нели Рекърдс, влезе в гримьорната му и го попита има ли нужда от нещо. Носеше разкроени панталони и потниче и се перчеше със съвършената си фигура.
— Не, благодаря, милинка — отвърна Дейв.
Във всички гримьорни имаше бар с бира и твърд алкохол, газирани напитки, лед и по един стек цигари.
— Ако искаш нещо за отпускане, имам — продължи момичето.
Дейв поклати глава. Тъкмо сега не искаше дрога. Можеше да изпуши една трева след концерта.
— Или ако мога, нали знаеш, да направя нещо… — не се отказваше момичето.
Предлагаше му секс. Беше от най-красивите тънки калифорнийски блондинки, тоест наистина много красива, но Дейв не беше в настроение.
Не беше в настроение от последната среща с Бийп насам.
— Може би след концерта — отвърна той и си помисли: „Ако се напия достатъчно“. Накрая каза твърдо: — Оценявам предложението, но точно сега искам да се разкараш.
Момичето не се обиди.
— Кажи ми, ако си промениш намеренията! — бодро каза тя и излезе.
Тазвечерният концерт беше в полза на Джордж Макгавърн. Неговата избирателна кампания успя да върне младите хора към политиката. Дейв знаеше, че в Европа Макгавърн ще мине за умерен, докато тук го смятаха за левичар. Суровата му критика за Виетнамската война доставяше удоволствие на либералите, а той говореше авторитетно заради бойния си опит във Втората световна война.