Прагът на вечността [bg]

— Не искам от теб през цялото време да отразяваш жени и никога не съм го правил, затова не ми говори глупости. Искам да отразиш посещението на Пат Никсън днес. А сега прави каквото ти се казва.

Всъщност Даниил беше страхотен началник. Таня отстъпи.

Отведоха Пат Никсън в Московския държавен университет, жълта каменна сграда на тридесет и два етажа и с хиляда зали. Университетът изглеждаше почти празен.

— Къде са всички студенти? — попита госпожа Никсън.

С посредничеството на преводачите ректорът обясни:

— Сега са в сесия и всички се готвят за изпитите.

— Не мога да се срещна с руснаци — оплака се госпожа Никсън.

Таня искаше да каже: „Можеш да се обзаложиш, че няма да се срещнеш с руснаци — те биха могли да ти кажат истината“.

Госпожа Никсън изглеждаше консервативна дори по московските стандарти. Косите й бяха вдигнати и напръскани с лак в прическа като викингски шлем и сигурно бяха почти толкова твърди. Дрехите й изглеждаха едновременно твърде младежки за нея и старомодни. Беше залепила на лицето си усмивка, която рядко трепваше, дори когато следващите я репортери ставаха неуправляеми.

Отведоха я в една аудитория, където трима студенти седяха зад банките. Те явно се изненадаха да я видят и нямаха представа коя е. Беше очевидно, че не желаят да се срещат с нея.

Бедната госпожа Никсън навярно нямаше представа, че всеки контакт с хора от Запада е опасен за обикновените съветски граждани. След това можеха да ги арестуват и разпитват какво се е казало на дадената среща и дали тя не е била предварително уговорена. Само най-безразсъдните московчани имаха желание да разменят по някоя дума с посетители от чужбина.

Докато следваше гостенката, Таня на ум съставяше статията си. Госпожа Никсън беше видимо впечатлена от новия и модерен Московски държавен университет. САЩ нямат университетска сграда с подобни размери.

Истинската история беше в Кремъл, затова Таня се държа толкова заядливо с Даниил. Никсън и Брежнев подписваха договори, които щяха да превърнат света в по-безопасно място. Това беше историята, която Таня искаше да отразява.

От прочетеното в чуждите вестници тя знаеше, че посещението на Никсън в Китай и настоящото в Москва са променили шансовете му за успех на изборите през ноември. През януари одобрението за него бе ниско, а сега се рееше във висините. Имаше голяма вероятност да бъде преизбран.

Госпожа Никсън беше облечена в кариран ансамбъл от две части с късо сако и дискретна пола до под коляното. Белите й обувки бяха ниски. Тоалетът й се допълваше от шифонено шалче. Таня мразеше да пише за мода. Та тя беше отразявала Кубинската ракетна криза, за Бога, при това от Куба!

Най-сетне първата дама беше откарана с лимузина Крайслер Ле Барон и глутницата журналисти се пръсна.