Прагът на вечността [bg]

Хората често я питаха дали не иска да има свои деца. „Много време има“, отговаряше винаги Таня. Още беше едва на тридесет и две. Но не се чувстваше свободна да се омъжи. С Василий не бяха любовници, но тя беше посветила живота си на общата им нелегална работа. Първо с издаването на Несъгласие, после с тайното изнасяне на книгите на Василий на Запад. От време на време я ухажваше по някой от все по-малобройните подходящи ергени на нейна възраст и понякога тя излизаше на някоя и друга среща, а с единия дори преспа. Но не можеше да ги допусне в тайния си живот.

И сега животът на Василий беше по-важен от нейния. С издаването на Свободен човек той се превърна в един от най-големите писатели в света. След третата му книга, Застой, заговориха за Нобелова награда, само дето не можеха да я дадат на псевдоним. Таня беше каналът, по който произведенията на Василий стигаха на Запад и щеше да е невъзможно да опази такава огромна и страшна тайна, ако имаше съпруг.

Комунистите ненавиждаха „Иван Кузнецов“. Цял свят знаеше, че той не може да разкрие истинското си име от страх работата му да не бъде премахната, и така кремълските вождове наистина изглеждаха филистери. При всяко споменаване на произведенията му в западните медии, хората подчертаваха, че те никога не са издавани на руския, на който са написани, заради съветската цензура. Кремъл беснееше.

— Пътуването на Никсън беше голям успех — каза Таня на Димка. — В службата получаваме новините от Запада. Хората не спират да поздравяват Никсън за неговата далновидност. Казват, че това е огромна крачка към стабилност в целия свят. Пък и одобрението за него се е повишило, а тази година в Съединените щати има избори.

Идеята, че капиталистите империалисти могат да се свържат с непокорните китайски комунисти против СССР, беше ужасяваща за съветските водачи. Те тутакси поканиха Никсън в Москва, за да наклонят везните в своя полза.

— Сега отчаяно се мъчат да превърнат и московската визита на Никсън в успех — каза Димка. — Готови са на всичко, за да не се стигне до съюз между САЩ и Китай.

На Таня й хрумна нещо.

— Наистина ли са готови на всичко? — попита тя.

— Преувеличавам. А ти какво си науми?

Таня усети как сърцето й бие по-бързо.

— Биха ли освободили дисиденти?

— Ах — Димка знаеше, но нямаше да каже на глас, че Таня мисли за Василий. Той беше един от съвсем малкото хора, които знаеха за връзката й с дисидента. Димка беше прекалено внимателен, та да го споменава току-тъй. — КГБ предлага обратното: затваряне. Искат да приберат всички, които може да размахат някой протестен плакат пред лимузината на американския президент.

— Глупаво е — отвърна Таня. — Ако изведнъж затворим стотици хора, американците ще разберат — и те си имат шпиони — и това няма да им хареса.

Димка кимна.

— Никсън не иска критиците му да кажат, че е дошъл тук и е пренебрегнал целия проблем с човешките права. Не и в година на избори.