Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя взе кутията с часовника със същата несъзнателна свобода на движението и сведе поглед към него, като че ли го предизвиква да я трогне, но Риго извика и презрително щракна с пръсти:
— Хайде, madame! Времето върви. Хайде, благочестива лейди, няма накъде! Няма да ми кажете нещо, което да не зная; казвайте за откраднатите пари или аз ще кажа! Ей богу, достатъчно слушах другите ви приказки. Преминавайте право на откраднатите пари.
— Мръсник такъв — отговори тя и улови глава с ръцете си, — но каква фатална грешка на Флинтуинч, благодарение на какъв пропуск от негова страна — защото той беше единственият ми помощник и довереник в тези работи, — кой и как можа да сглоби из пепелта парченцата от един изгорен документ, та това копие да попадне във вашите ръце, не зная, както не зная и откъде добихте властта си тук…
— И все пак — прекъсна Риго — имам щастието да държа в едно известно на мене място същата тази малка добавка към завещанието на monsieur Гилбърт Кленъм, написана от една лейди и в присъствието на същата лейди и на нашия стар интригант. Пфу, стари интриганте, уродливо кученце, да продължим! Времето върви. Вие ли ще завършите или аз?
— Аз! — отговори тя още по-решително, ако това би било възможно. — Аз, защото не мога да понасям да бъда показвана на мене самата и на когото и да било, така изопачена от вас. Вие, който сте лежали из позорните чуждестранни затвори и каторги, ще изкарате, че парите са ме накарали да извърша това. А не бяха парите.
— Ба, ба, ба! За миг се отказвам от учтивостта си и казвам: лъжи, лъжи, лъжи. Вие знаете, че прикрихте завещанието и задържахте парите.
— Не заради самите пари, мерзавецо! — Тя направи усилие да стане и в гнева си дори се понадигна на осакатените си крака. — Ако Гилбърт Кленъм, който пред смъртта си съвсем се бе вдетинил и започна да си въобразява, че трябва да прости и да възнагради момичето, в което някога племенникът му бил влюбен, а той ги разделил и тя изпаднала в меланхолия и се оттеглила от света — ако в това жалко състояние той ми продиктува — на мене, чийто живот бе почернен от нейния грях, и която трябваше да чуя за греха й от собствените й уста — допълнение към завещанието си като възнаграждение за уж незаслуженото й страдание, нима е все едно и също да поправиш тази несправедливост и да се съблазниш от самите пари — нещо, което вие и вашите подобни от затворите крадете от когото ви падне?
— Времето лети, madame. Внимавайте!
— Ако тази къща беше цяла в пламъци от покрива до основите си — отвърна тя, — пак щях да остана в нея, за да докажа, че нямате право да съдите подбудите ми наравно с убийци и крадци.
Риго щракна пръсти предизвикателно в самото й лице.
— Хиляда гвинеи на малката красавица, която бавно преследвахте, докато я уморихте. Хиляда гвинеи на най-малката дъщеря, която нейният покровител би могъл да има на петдесетгодишна възраст, или (ако няма никаква) на братовата му най-малка дъщеря, когато стане пълнолетна, в памет на безкористното покровителство, което е оказал на едно бедно, самотно сираче. Две хиляди гвинеи. Е, какво! Няма ли да стигнете до парите?
— Този покровител… — продължи тя гневно, когато той я прекъсна.
— Дайте името! Наречете го Фредрик Дорит. Стига извъртания.
— От този Фредрик Дорит започна всичко. Ако той не беше музикант и ако в младежките си и охолни години не бе събирал в къщата си певци, музиканти и тям подобни изчадия на злото, които бяха дали гръб на светлината и обърнали лицата си към мрака, тя може би щеше да си остане в своето скромно положение и не щеше да се издигне, за да падне после толкоз низко. Но не. Сатаната се загнезди в този Фредрик Дорит и му нашепна, че има непорочен и хубав вкус, че върши добри дела и че това е бедно момиче с хубав глас. И той се заема да я учи да пее. Тогава бащата на Артър, който през цялото време, докато вървял по каменливия път на добродетелта, тайно копнеел по тези проклети примамки, наречени изкуства, се запознава с нея. И така едно покварено сираче, което се готвело да стане певица благодарение посредничеството на Фредрик Дорит, има по-голям успех от мене и аз съм унизена и измамена! Не аз всъщност — прибави тя и се изчерви, — един по-велик от мене. Какво съм аз?
Джеримая Флинтуинч, който постепенно се бе извивал към нея и който сега бе стигнал много близо до лакътя й, без тя да го усети, направи особено кисела физиономия, когато тя каза тези думи, и дори се почеса по гетите, думите й като че ли го боднаха чак в краката.