Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тук мисис Ефри, която слушаше внимателно от мястото си до прозореца и хапеше навития край на престилката си, цяла разтреперана, внезапно извика:
— Джеримая, не се приближавай! Чувала съм в сънищата си за бащата и чичото на Артър. Той говори за тях. Това е било, преди аз да дойда тук, но съм чувала в сънищата си, че бащата на Артър е бил бедно, нерешително, страхливо момче — сираче, което още от дете наплашили до смърт, и че той нямал думата дори да си избира жена, ами чичото му я избрал. Ето я! Чувала съм го в сънищата си и ти самият й го каза.
Тъй като мистър Флинтуинч й се закани с пръст, а мисис Кленъм се загледа в нея, Риго й изпрати въздушна целувка.
— Съвършено вярно, мила madame Флинтуинч. Вие сте гениална в сънищата си.
— Не ми трябват вашите похвали — отвърна Ефри. — Не искам да разговарям с вас. Но Джеримая каза, че това били сънища, и аз му ги казвам!
Тя отново напъха престилката в устата си, като че ли запушва чужда уста — може би тази на Джеримая, която тракаше със зъби заплахите си, като че ли треска го тресеше.
— Нашата любима madame Флинтуинч — каза Риго, — която внезапно проявява наблюдателност и духовитост, е удивително права. Да. Тя дава правилен тласък на историята. Monsieur чичото заповядва на племенника да се ожени. Monsieur му казва така:
— „Племеннико, аз ти представям една лейди със силен характер като мене самия; решителна, строга лейди, която има воля, способна да разбие слабите на прах; една лейди, която не знае милост, не знае любов, неумолима, отмъстителна, студена като камък и вихрена като огъня.“ А, каква сила! Какво превъзходство на интелектуална мощ! Наистина горд и благороден характер, описан от мене с предполагаемите думи на monsieur чичото. Ха, ха, ха! Дявол да ме вземе, просто съм влюбен в милата лейди!
Лицето на мисис Кленъм се измени. То видимо помръкна и челото й се намръщи по-силно.
— Madame, madame — каза Риго, потупа я по ръката, като че ли жестоките му пръсти свиреха на музикален инструмент. — Виждам, че ви заинтригувах. Виждам, че будя съчувствието ви. Да продължим.
Той трябваше обаче да закрие за миг увисналия нос и щръкналите мустаци с бялата си ръка, преди да може да продължи — така много се наслаждаваше на ефекта, който произвеждаше.
— Както ясно забеляза madame Флинтуинч, племенникът бил беден, недохранван, наплашен дявол, който склонил глава и казал: „Чичо, ти командуваш. Да бъде волята ти!“ Monsieur чичото налага волята си. Та той винаги я налагал. Щастливото бракосъчетание се извършва; новобрачните идват да живеят в тази очарователна резиденция; милейди е приета, да кажем, от Флинтуинч. Така ли е, стари интриганте?
Вперил очи в своята съпруга, Флинтуинч не отговори. Риго погледна от единия към другия, перна грозния си нос и млясна с език.
— Скоро госпожата прави странно и интересно откритие. Тогава, изпълнена с ярост, ревност, жажда за мъст, тя съставя — чувате ли, madame? — план за отмъщение, тежестта на който тя изобретателно принуждава смазания й съпруг да понесе сам и същевременно да го приложи над съперницата й. Каква превъзходна интелигентност!
— Стой настрана, Джеримая! — извика разтреперана Ефри, като пак извади престилката от устата си. — Един от сънищата ми беше, че ти й каза, когато се карахте в здрача на една зимна вечер — ето я къде седеше, а ти, зяпнал в нея, — че не е трябвало да допусне Артър да подозира само баща си; че тя е, която винаги е имала и силата, и властта; и че трябвало повече да защити пред Артър баща му. В същия сън ти й каза, че тя не е… — но не знае какво не е, защо го тя страшно избухна и те възпря да го кажеш. Ти знаеш този сън точно така добре, както и аз самата, когато дойде долу в кухнята със свещ в ръка и дръпна престилката от главата ми, когато ми каза, че съм сънувала. И не искаше да вярваш на шумовете.
След тази експлозия Ефри отново сложи престилката в устата си. С едната си ръка на перваза на прозореца, а с коляното на миндера, тя бе готова да изпищи или да скочи навън, ако повелителят й се приближи.
Риго не изпусна нито дума от всичко това.
— Ха-ха! — извика той, вдигна вежди, скръсти ръце и се облегна на стола си. — Madame Флинтуинч наистина е цял оракул! Как да изтълкуваме с вас и стария интригант оракула? Той казал, че не сте… И вие избухнахте и го спряхте? Какво беше това, дето не сте била? Какво е това, което не сте сега? Кажете де, madame?
От тези свирепи закачки тя започваше да се задъхва и устата й да потрепва. Устните й потрепераха и се разтвориха въпреки върховните й усилия да ги задържи спокойни.