Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Мистър Флинтуинч извади едната си ръка от джоба да си почеше брадата, прекрачи една-две стъпки напред, все така без да сведе очи пред погледа на мисис Кленъм, и й отправи следните думи:

— Сега вече зная какво значи този ваш поглед, но не си правете труда да ме гледате така, защото пет пари не давам. От толкова години ви повтарям, че сте най-властната и упорита жена. Ето каква сте! Вие се наричате смирена и грешна, но сте най-самомнителната представителка на вашия пол. Това сте вие! Повтарял съм ви много пъти, когато сме се спречквали, че искате всички да се преклонят пред вас, но аз няма да се преклоня; вие искате живи да глътнете хората, но аз няма да се оставя да ме глътнете жив. Защо не унищожихте документа, когато ви падна в ръцете? Аз ви посъветвах, но вие не обичате да слушате съвети. Не, ще го пазите! Може да го извадите наяве някой път! Като че ли не разбирах всичко много добре! Струва ми се, и тук виждам как гордостта ви надделя: да не би да ви заподозрат, че сте го укрили. Но по този начин само се мамите. Както се мамите и като изкарвате, че не сте извършили всичко това, защото сте сурова, изтъкана от надменност, злоба, властничество, злопаметност, а защото сте била служителка и изпълнителка, и определена от бога да го извършите. Коя сте вие, та да сте определена от бога да наказвате? Това може да е ваша религия, но за мене това са врели-некипели. А сега, като съм почнал, да ви кажа поне цялата истина — каза мистър Флинтуинч, скръстил ръце като истинско въплъщение на вбесен инат. — Вие така ме оскърбявахте с надменното си държание; оскърбявахте ме цели четиридесет години, въпреки че знаех всичко, и то само за да ме държите в краката си. Аз много се възхищавам от вас; вие сте умна жена и притежавате голям талант; но и най-умната глава, и най-големият талант не може да оскърбява човека в продължение на четиридесет години, без да го засегне. Затова пет пари не давам, че сега ме гледате така. Сега идвам до документа и внимавайте какво ще ви кажа. Вие го скрихте някъде и не казахте на никого къде. По това време бяхте още подвижна и ако искахте да вземете документа, можехте. Но какво става? Идва време, когато вие се вдървявате, както сте сега, и тогава, ако поискате да вземете документа — не можете. И така дълги години той си лежи на скритото място. Най-после, когато от ден на ден очакваме завръщането на Артър — когато той може да си дойде всеки миг и да му хрумне да се разтършува из къщата, аз ви препоръчвам пет хиляди пъти, ако сама не можете да извадите документа, да го извадя аз и да го изгорим. Но не — никой освен вас не знае къде е той, а това ви дава власт. Е, хайде сега, наричайте се с каквито щете скромни имена; аз ви наричам жена Луцифер по жаждата ви за власт! Една неделя вечер Артър се завръща. Той не бе прекарал и десет минути в тази стая, и вече заговори за часовника на баща си. Вие знаете много добре какво можеше да означават думите „не забравяй“ по времето, когато баща му изпрати часовника, защото останалата част от историята беше вече мъртва и приключена. Не забравяй укриването на завещанието. Върни парите. Поведението на Артър ви изплаши и вие най-после решихте завещанието да бъде изгорено. Затова преди тази бясна кранта и безсрамница — мистър Флинтуинч се ухили на жена си — да ви е сложила в леглото, вие ми казвате къде е документът — между старите тефтери в мазето, където самият Артър отиде да се рови още на другата сутрин. Но сега пък завещанието не бива да се изгори в неделя вечер. Не, вие строго спазвате религиозните закони, охо! Трябва да чакаме да мине полунощ, та да навлезем в понеделника. А всичко това значи да ме гълтате жив — и то е, което ме оскърбява; затова, малко раздразнен, и понеже не спазвам така строго религиозните закони, аз хвърлям поглед на документа преди дванадесет часа, за да си припомня как изглежда; сгъвам една от многото жълти книжки, с каквито е пълно мазето, и после, в понеделник сутринта, когато вие лежите в леглото и аз трябва при светлината на лампата ви да отида от вас до камината, за да изгори документа, аз правя малка смяна като фокусник и изгарям книжката. Моят брат, Ефраим, който държеше лудница (по-добре да беше държал себе си в усмирителна риза!), бе имал още много пациенти, след като приключи дългата си служба при вашата повереница, но не беше прокопсал. Жена му умря (разбира се, това не го засегна много; де да беше умряла моята на нейно място!), той спекулира безуспешно като пазач на луди, навлече си някаква беля, защото препекъл някакъв пациент, за да го свести, и заборчля. Той искаше да събере, каквото може оттук-оттам, малко нещо и от мене, и да се запилее нанякъде. Той идва тук онзи понеделник сутринта да дочака прилива; накратко казано, тръгнал беше за Антверпен (боя се, че ще се възмутите от думите, но проклет да е!) и там се запознал с този господин. Той идеше отдалече и тогава си помислих, че само му се спи, но сега предполагам, че е бил пиян! Когато майката на Артър била под неговите и на жена му грижи, тя постоянно пишела — повечето писма с изповеди до вас и молби за прошка. От време на време брат ми ми предаваше купища от тези листове. Аз си мислех, че ще е по-добре да ги пазя за себе си, отколкото да ги дам да ги глътнат живи; затова ги затворих в една кутия и ги преглеждах от време на време, когато имах настроение. Убеден, че е по-разумно да махна документа оттук, докато Артър се върти из къщата, аз го сложих в тази същата кутия, заключих я с два катинара и я поверих на брат си, да я отнесе и пази, докато му пиша да ми я предаде. И наистина му писах, но не получих отговор. Не знаех как да си обясня това, докато този господин не ни почете с първото си посещение. Разбира се, тогава започнах да подозирам какво е станало; и сега няма нужда да ми казва как е научил всичко от моите книжа, и вашия документ, и братовите ми приказки при коняк и цигари (как не му се запряха на гърлото). Сега ми остава само още едно нещо да кажа, твърдоглава жено, и то е, че още не зная дали някога бих използувал този документ срещу вас; мисля, че не; мисля, че щеше да ми стига да зная, че съм ви надхитрил и че имам власт над вас. При сегашното състояние на нещата нямам повече обяснения да ви давам до утре вечер по това време. Затова по-добре се блещете на другиго, защото е безполезно да се блещите на мене — каза мистър Флинтуинч и завърши речта си, като се завъртя.