Гай-джин

През годините и армията, и флотата, и правителствените чиновници го бяха въвличали все в същия спор. А ставаше и свидетел на кавгите между родителите си. Баща му защитаваше свободната търговия, а майка му — нравствеността; баща му беснееше от ярост заради неразрешимия проблем с опиумния триъгълник, а майка му още по-енергично се противопоставяше на продажбата на опиум и оръжия. И двамата бяха прави за себе си, и двамата оставаха непреклонни. Разправията винаги свършваше с това, че баща му се напиваше до безсъзнание, а майка му се подсмихваше с нейната безжизнена, влудяваща усмивка, която нищо не бе в състояние да прогони. Баща му винаги подхвърляше като последна язвителна забележка:

— Моят Старец — и твой Очарователен принц — Великият зеленоок дявол Дърк, със собствените си ръце започна тази търговия и ние преуспяхме благодарение на нея, така че Господ да ни е на помощ!

Много пъти Малкълм се бе съмнявал, но никога не бе посмял да запита — дали пък тя всъщност не бе обичала бащата, а не сина, дали не се бе примирила да приеме сина, тъй като бащата не й бе отвърнал с взаимност? Знаеше, че никога няма да се реши да зададе такъв въпрос, пък и да го стореше, тя просто щеше да се усмихне с онази нейна безжизнена усмивка и да каже:

— Малкълм, не ставай смешен.

— Между нас казано, прав сте, адмирале — повтори той.

Кетърър шумно изгълта рома си и си наля още.

— Е, все пак и това е нещо, за Бога! — Взря се в очите на Малкълм. — С една дума, ще се погрижите Струанови да не участват в продажбата на оръжие тук, така ли?

— Ще имам предвид препоръките ви и ще се консултирам с моите събратя търговци.

Кетърър извади носна кърпа и се изсекна, взе щипка енфие, кихна и отново си издуха носа. Мозъкът му се изясни и адмиралът впи злите си очички в младежа, раздразнен, че не забелязва и следа от отстъпчивост.

— Тогава нека се изразя другояче. Между нас казано, вие сте съгласен, че е глупост да помагате на японците да се сдобиват с оръдия, с британски оръдия, с каквито и да е проклети оръдия и с британски военни кораби?

— За тях да придобият подобна флота е…

— Това ще бъде катастрофа, господинчо! Пълна катастрофа и потресаваща глупост!

— Съгласен съм.

— Добре. Ще ми се да внушите това свое мнение и на останалите търговци: никакви оръжия тук, особено пък оръдия, и разбира се, никакъв опиум. Като това, естествено, ще си остане в пълна тайна.

— Ще се радвам да се позова на подобно мнение, адмирал е.

Кетърър изпухтя. Малкълм понечи да стане. Не искаше да го хванат натясно.

— Един момент, господин Струан, преди да си тръгнете, да обсъдим още нещо. — Адмиралът махна към плика и писмото върху бюрото си. — Ето това. От госпожа Струан е. Знаете ли за какво ми пише?

— Да, зная.

Кетърър бутна писмото в средата на писалището си.

— Смята се, че вашата Търговска къща е първа в Азия, макар да чувам, че Брокови вече ви изпреварвали. Няма значение кои са по-силни. Вие бихте могли да станете проводник на доброто. Искам вие и компанията ви да ми помогнете в тази справедлива кауза. Справедлива, господин Струан.