Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той поклати глава.

— Как е изглеждала?

— Слаба. Тъмнокоса. Хубаво лице. Както казах, жена, която мъжете забелязват. Да си чул нещо такова? Може да е наела лодка, за да я отведе нагоре по реката.

Този наемник, който мина при бягството си на юг за Коун, как се казваше? Джестан? Джет? Гуглата да го отнесе дано!

Арон потърка брадясалите си бузи; погледът му се премести върху проблясващото, намигващо на масата златно слънце.

— Може и да съм чул нещо за жена, пътувала с някоя от речните лодки…

Ръката на мъжа закри монетата. Усмивката му изчезна. Той въздъхна и се надигна от масата.

Джал! Джал беше! Какво каза той? Бил на водопадите, прехвърлял товар, и се пошегувал как един от лодкарите ухажвал някаква жена от пътниците…

Мъжът бе дошъл до тезгяха. Той бутна златното слънце.

— Мисли по-усилено. Понеже можеш да зяпаш каквото си искаш, но тази монета няма да се размножи.

Арон облиза устни и преглътна. Усмихна се нервно.

— Опитвам се да си припомня, господине.

— Добре. Опитай се.

Той отново отиде на масата, върна се с чашата и бутилката, сипа още едно питие и го побутна.

Арон кимна благодарно и гаврътна цялата чаша. Трябва да отворя прокълнатата си от Д’рек уста! Вече няма връщане назад. Този тук не го е еня за парите. Това е за нещо повече от пари. Никой не изпраща човек като този, когато става дума само за пари. А мъжът го гледаше внимателно, очите му бяха лениви, спокойни… търпеливи.

Арон се прокашля. Притисна парцал към лицето си. Кой ще да е ходил нагоре по реката тогава? Кривокрак? Не, той е на юг. Кат? Не, глупако! Бил е мъж. Старият Пик? Не би минал покрай Хенг. Тулен! Трябва да е бил Тулен. Сякаш цял век го няма.

— Чух нещо за лодкар, който превозил жена някъде по онова време…

— И?

— Че я бил превел покрай Хенг.

Мъжът кимна и се намръщи разбиращо.

— А знаеш ли името на този лодкар?

Искай, човече. Който не иска, няма да му дадат!

— Добре, господине. Да имате у себе си още някое от тези златни слънца?

И той опита най-приятната си усмивка.