Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Проклятие! Не си дадох сметка колко е висока тази стена — как ще могат да…
— Погледнете по-хубаво, сър — каза Бързия Бен. — Тууз е с тях.
— И?
— Гледайте, сър.
Отдельонният маг беше разтворил лабиринта си. Паран се опита да си спомни специалността му и в отговор се появиха десетина мъгливи призрака, които се скупчиха около Тууз. Капитанът изпъшка тихо.
— И ако тези са онези, дето все падат от…
— Не, тези са местни духове, капитане. От стените непрекъснато падат хора, а тъй като тази е от няколкостотин години, бройката се трупа. Все едно, повечето призраци общо взето мислят само за едно. Последното, което помнят, е, че са на стената, патрулират, стоят на пост, все едно. И затова искат да се върнат горе…
Духовете, шест от които странно как вече носеха куки, се плъзнаха нагоре по стената. Другите шест бяха сплели призрачните си ръце под Тууз и го вдигаха със себе си. Отдельонният маг не изглеждаше особено щастлив, дори подритваше.
— Мислех, че лабиринтите са отровени.
Бързия Бен сви рамене.
— Гуглата е ударил здраво, капитане. Поразчистил е пространство…
Паран се намръщи и си замълча.
Щом стигна горе на стената, Тууз отново пое нещата в ръцете си, прибра си и постави на място всяка кука — духовете може би бяха или неспособни на такава точност с физически предмети, или не искаха да помагат. Наложи му се да се сборичка с двама от тях, за да си прибере въжетата. Най-сетне закрепи здраво всички куки, разви въжетата и ги спусна към чакащите долу войници.
Първите снаряжени с арбалети бойци започнаха да се катерят.
Паран погледна с тревога към редицата кондори на покрива на главната сграда. Никой от тях не помръдваше.
— Слава на Гуглата, спят дълбоко.
— Да. Трупат сила за предстоящото. Далече вътре, в хаотичния си лабиринт.
Паран се загледа в тъмното небе. Нищо. Но пък и да имаше нещо, едва ли щеше да го види. Щяха да летят ниско, също като първия полет.
Вторите шест войници с преметнати на гръб арбалети притичаха по улицата и хванаха въжетата.
— Магьосник, приготви го оня лабиринт…
— Готов е, капитане.
Пикър изведнъж замаха бясно към тях.
Капитанът изруга и притича към нея. Останалите отделения се бяха изтеглили от улицата.
— Капитане! Наведете се и погледнете към портата.
Имаше раздвижване. Двете крила на портата се бяха разтворили широко и оттам се изсипваха влечугоподобни воини. „К’Чаин Че’Малле… така значи изглеждали гадините. Дъх на Гуглата!“ Пет, десет… петнайсет… още и още, крачеха навън през града, към северната стена.
„А Дужек всеки момент ще им падне в лапите…“
Отдръпна се и погледна Пикър в очите.
— Лейтенант, трябва да отклоним тези проклети същества.
Тя отърка чело и се озърна назад към останалите отделения.
— Казват, че са адски бързи тия немрящи гущери, но при всички тия улички и улици… — Обърна се отново към Паран и кимна бързо. — Имаме подръка няколко острилки — ще им дадем добър повод да ни подгонят.
— Само гледайте да сте отпред, лейтенант. Ако можете да задържите всички накуп.
— Сър, това едва ли ще стане. Според мен ще трябва да се пръснем — да ги объркаме гадините.
— Добре, но опитайте поне.
— А вие, капитане?
— С Бързака и отделението на Анци се качваме на покрива на цитаделата. Ще се опитаме да отвлечем останалите кондори. Мостоваците са ваши, лейтенант.
— Да, капитане. И кои според вас ще умрат първи, вие или ние?
— Шансът е почти равен, не мога да заложа.
Тя се ухили.
— Залагам половината си заплата, капитане, че ще бъдем на стъпчица след вас. Разплащането — при Портата на Гуглата.
— Имаш го, лейтенант. Значи, оставяш Хедж и сапьорите му да гръмнат кулата, взимаш Бленд и останалите със себе си и тръгвате.
— Да, сър.
Паран понечи да тръгне, но Пикър посегна и го докосна по рамото.
— Капитане?
— Какво?
— Ами, ъъъ, онези ножове в гърба ви? Обърнали са се обратно от доста време. Просто исках да ви го кажа.
Паран извърна очи.
— Благодаря, лейтенант.
Бързия Бен беше събрал около себе си Анци и отделението му, без Хедж и Бленд. Щом Паран се върна при тях, магьосникът прошепна:
— Кажете кога, капитане.
Паран погледна към стената. Въжетата висяха отпуснати. Горе не се виждаше никой.
— Кога ги видяхте за последен път?
Магьосникът сви рамене.
— Мисля, че вече са на позиция, сър. Хедж ми изглежда почти готов.
Очите на Паран се плъзнаха към екипа сапьори, струпани на плътна, изнервена група в основата на кулата.
— Бързо беше.
— Хедж е като мълния, когато се шашне от страх, сър. Ние по-добре да…