Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Дъжд от птиче месо — подхвърли Спиндъл. — Горящи пера.
— Да не е по-лошо от горяща власеница, Спин?
— Тихо — скастри ги Паран. — Добре, куките на стената и подредете на покрива брилянтните ни стрелци с арбалетите. Хедж, намери подходящо място за вързопа с проклетиите и трошачките, и по-бързо — всичко трябва да мине според графика. Ония птици искам да се ударят където са кацнали — не във въздуха. Първата вълна на Дужек сигурно вече е тръгнала, тъй че действайте.
Махна на Пикър да води и тръгнаха към стената на цитаделата.
Щом стигна до другата страна на улицата, Пикър вдигна ръка и се присви. Всички замръзнаха.
Паран пристъпи зад нея.
— Урдоманска стража — прошепна тя. — Портата е на двайсет крачки вляво, добре осветена…
— Пазачите и те ли?
— Да.
— Идиоти!
— Да де, но си мислех…
— Какво?
— Връщаме се и тръгваме надясно, идваме пак и ще сме до един ъгъл на стената. Хедж обича ъгли…
— Стражите ги оставяме където са си.
— Да, капитане. Гуглата ми е свидетел, нищо няма да видят от тази светлина. А и ще сме достатъчно далече, за да не стигне до тях шумът от куките.
— Надяваш се.
— Всички носят големи шлемове, сър.
— Добре. Да обикаляме, лейтенант.
— Един момент, сър. Бленд?
— Тук.
— Стой тук. Дръж тия стражи под око.
— Слушам.
Пикър кимна на Паран и тръгна обратно по улицата. Отделенията се обърнаха и поеха след нея.
На капитана му се струваше, че само той вдига шум — твърде много шум при това. Трийсетината войници около него бяха безшумни като призраци. Придвижваха се, без да спират, от сянка на сянка.
Няколко мига по-късно Пикър отново подходи към улицата пред двора на цитаделата. Точно пред нея се виждаше ръбестият ъгъл на кула, увенчана с масивни бойници. Отделенията се струпаха зад лейтенанта.
Паран чу как сапьорите си зашепнаха весело, като видяха кулата.
— Как хубавичко ще ми падне…
— Като картоф на вретено…
— Стягаме трошачките, нали? Набиваме силата под ъгъл, на един лакът в камъка…
— На дядо си ли разправяш къде е на хляба мекото, Рънтър? Хайде млъкни и го остави на мене и Спин.
— Само казвах, Хедж…
— Стига — прекъсна ги Паран. — Първо арбалетите — горе. После всичко останало.
— Да, сър — съгласи се Хедж. — Готови за куките, милички. Арбалетчиците, нареди се да си получиш стрелите с острилките… ей, я не се пререждай, жено, прояви малко възпитание!
Паран дръпна Бързия Бен на няколко крачки зад останалите.
— Само дванайсет експлозивни стрели, магьоснико. Там има поне трийсет кондора.
— Не мислиш ли, че атаката на Дужек ще ги отвлече?
— Да, колкото да унищожат първата вълна, да оставят няколко да кръжат, за да срещнат втората вълна, а останалите да се върнат и да се погрижат за нас.
— Имаш ли нещо наум, капитане?
— Второ отвличане, която да отклони другите кондори както от Дужек, така и от Мостоваците. Бързак, можеш ли да ни изведеш през лабиринт на покрива?
— Нас ли, сър?
— Да, двамата с теб. И Анци, Спиндъл, Деторан, Малът и Тротс.
— Мога, капитане, но в момента съм на ръба на силите си…
— Само догоре, магьоснико. Къде е Спин? — Погледна през рамо към другите и кимна, щом го видя. — Изчакай тук. — Притича до присвилия се с другите сапьори Спиндъл и го дръпна встрани от групата. — Хедж, ще трябва да се оправиш без него.
Хедж се ухили.
— Какво облекчение, капитане.
— Ей!
— Тихо, Спиндъл. — Паран го задърпа към Бързия Бен.
— Какво си намислил? — попита магьосникът, след като спряха до него.
— Един момент. Бързак, тези кондори — какво точно представляват те?
— Не съм сигурен, сър.
— Не беше това, което исках да чуя. Пробвай пак.
— Добре, мисля, че някога са били истински кондори — по-малки, в смисъл, с нормални размери. После Пророкът е измислил някакъв начин да ги натъпче с…
— Да ги натъпче, ха! — изхили се Спиндъл.
Бързия Бен го плесна през устата.
— Не ме прекъсвай, Спин. Демони, капитане. Лична собственост. Свързани са с хаоса, но телата им не могат да го задържат целия.
— Значи демон и птица едновременно.
— Едното е господар на другото.
— Ясно. Сега, кое от двете прави летенето?
— Ами, кондорът… — Бързия Бен присви очи, погледна Спиндъл и се ухили. — Ха, ами… може би…
— Накъде биете двамата?
— Имаш ли в тебе муниции, Спиндъл? — попита Паран.
— Шест острилки.
— Добре, в случай че се издъним с това.
Пикър изсъска команда, обърнаха се и видяха как половин дузина войници притичаха по улицата и се спряха в подножието на стената. Бяха приготвили куки и въжета.