Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Значи оставаме със седемдесет процента вероятност, че тази катастрофа щеше да го убие, независимо от това какво е направил или не е направил който и да е лекар. Прав ли съм? — Харди се наведе напред. — Ето ви добрата новина. Дори и ако сте допуснали грешка — не казвам, че сте допуснали, обърнете внимание — онзи, който го е блъснал, не може да използва „недобросъвестност“ като защита пред съда. Човек, обвинен в убийство, е напълно изключен от възможността да използва като своя защита аргумента, че лекарят би могъл да спаси жертвата.
Очите на Кенсинг леко трепнаха.
— Сигурно мислите, че вече съм чувал това. Защо е така?
— Защото ако не беше така, всеки адвокат на света би започнал своята защита с това, че не неговият клиент е убил жена си, като я е прострелял четири пъти в сърцето — убили са я лекарите, които не са могли да я спасят. Вината е тяхна, а не на неговия клиент.
Кенсинг прие тази информация с нещо, което приличаше на смесица от облекчение и недоверие.
— Но тук нямаше никаква недобросъвестност — подхвърли той. И добави: — Наистина.
— Вярвам ви. Просто искам да кажа, че не виждам откъде срещу вас би могло да дойде каквото и да е криминално обвинение. Истинската причина Маркъм да се озове в болницата е, че някой го е блъснал с кола. Именно него е търсел този Брако — шофьора на колата.
Но една по-ранна фраза, която го бе измъчвала, неочаквано изплува на повърхността.
— Казахте, че сте познавали госпожа Маркъм?
Раменете на Кенсинг видимо се смъкнаха, като че ли целият свят се стовари върху тях. Погледна надолу към обгорения дървен под, после отново нагоре.
— Вие не знаете? Това е другото нещо.
Харди чакаше.
— Изглежда снощи там се е случило нещо. — Той замълча. — Тя е мъртва. И останалите от семейството.
— Господи!
Харди неочаквано се почувства прикован към канапето.
Кенсинг продължи.
— Новината мина през кабинетите някъде късно тази сутрин. Преглеждах пациенти и научих едва към обяд. После, малко след това, Брако се обади, за да провери дали ще съм там. Искаше да се отбие и да поговорим.
— Значи сте разговаряли с него и днес?
Кенсинг поклати глава.
— Може би направих грешка, но помолих регистратурата да кажат, че ме няма. Пико се обади почти по същото време за акулата си. Така или иначе не приемам пациенти в сряда следобед, а не исках да говоря с полицията, преди да си изясня малко нещата. Така че дойдох тук, в аквариума — всъщност скрих се — за да разхождам Франсис.
— Франсис?
— Акулата. Пико я кръсти Франсис. Така че се мотах тук, докато не си съставих план за действие, който беше да си потърся адвокат. А Пико познаваше вас.
На лицето му се изписа извинение и обърканост.
— Това е положението. И какво правим сега?
Харди кимна и се облегна назад. Спомняйки си за бирата, той се пресегна и отпи от нея.
— Ами, волю-неволю ще трябва да говорите с полицията.
— И какво да им кажа за жена ми, ако ме питат?
Харди вече бе отговорил на това, но сега беше моментът да се изгради доверие.
— Просто бих казал истината и бих се опитал да не изпадам в паника. Но ако изобщо се занимават със случая, те ще знаят за Маркъм и жена ви, нали? Така че бъдете прям и преодолейте това. То не означава, че сте убили някого.
Кенсинг остави действителността да достигне до него.
— Ясно. А и това няма да има значение, ако търсят шофьора на колата, която го е ударила и избягала, нали така?
— Според мен е така. — Харди изгледа Кенсинг в лице. От умора погледът му изглеждаше празен. — Добре ли сте?
Той успя леко да се засмее.
— Просто съм изморен. Но, от друга страна, аз винаги съм изморен — отговори лекарят. — Изморен съм от петнайсет години. Ако не бях изтощен до краен човешки предел, сигурно не бих могъл да се позная.
Харди се облегна назад и си даде сметка, че самият той също не бе в настроение за танци.
— Все пак сте излезли за един следобед да разхождате акулите на Пико.
— Да, така е — съгласи се Кенсинг, — но и това няма никакво значение за мен. Просто го върша.
— И с мен беше така.
В един труден момент в живота си Харди също беше разхождал своите акули, в края на едно десетилетие на лудост след смъртта на сина му Майкъл и развода с Джейн. И за него тогава също нямаше смисъл, както сега за Кенсинг. Но по някакви причина раздвижването на акулите му се струваше все пак нещо. А в един свят, иначе пълен с нищо, това беше нещо, за което можеше да се хванеш.
Двамата мъже станаха. Харди даде на Кенсинг визитката си и заедно с нея един последен съвет.