Възмездието на Изида [bg]

— Аз съм Сет-кезум. «Кокалотрошачът».

— Защо си тук?

— Нося сетему.

«Присъда за екзекуция».

— Кой те изпраща?

— Кайтеу.

«Убиецът».

— Къде живее той?

— В керх.

«В тъмнината».

Амеротке въздъхна. Затворникът говореше на носовия диалект на Източна Тива и използваше само цитати от «Книга на мъртвите». Съдията подозираше, че пред него стои образован войник, вероятно дори писар. Зашлеви го отново.

— Дай да започнем отначало. Кой си?

— Аз съм Кокалотрошачът — ухили се подигравателно непознатият. — Поглъщачът на сенки.

— Вижте какво открихме у него — пристъпи Пасер и подаде излъскан черен скарабей, на който бе изобразен коленичил стрелец с лък. — И няколко денеба* сребро.

[* Денеб или дебен — разплащателно средство в новото Тиванско царство — медна, сребърна или златна нишка с тегло около 90 г, която при нужда се нарязвала на по-малки късове — Бел. прев.]

— Кой си ти? — опита отново съдията.

— Сем-ем-сенф.

«Кръвопиецът».

— Отведете го — заповяда Амеротке. — С подсилена охрана. Да бъде затворен в Дома на оковите в подземието на храма на Маат. Кажете на капитан Асурал, че трябва да бъде окован и пред вратата на килията му денонощно да има поне един пазач. Единствено Асурал да му носи храна и вода.

Пасер изправи убиеца на крака и го изблъска навън в тъмното. Съдията седна, вслушвайки се в заглъхващите шумове пред къщата. След малко жрецът се върна и попита дали не иска палмова ракия или ликьор, за да заспи по-лесно. Амеротке отказа. Пасер обяви, че ще сложи охрана около къщата.

— Сигурен ли сте, че не желаете нещо за пиене?

— Не, благодаря — усмихна се съдията. — Не искам и вашите отвари от Земята на сънищата — протегна ръка и Пасер я стисна здраво. — Благодаря ви за помощта. Дължа ви живота си.

— Просто имахте късмет. Не можех да заспя, вероятно и аз трябва да пийна малко палмова ракия — вдигна ръка към звездите: — Спокоен и здрав сън, тук ще бъдете охраняван по-добре, отколкото в двореца на божествената Хатусу.

Излезе и затвори вратата.

На Шуфой му се приказваше, но Амеротке бе твърде уморен и веднага се качи да си легне. Съблече се и коленичи, затвори очи и протегна ръце, молейки се на Господарката на истината за себе си, семейството и близките си.

Амеротке спа до късно. Призори в съня му нахлуха мученето на говедата и крясъците на свещените птици, които отвеждаха към светилищата и храмовете за сутрешните приношения. Съдията лежеше полубуден. Долови пушека на жертвените клади, мириса на прясна кръв и уханието на ожарено месо. Виковете на стражите отвън внесоха успокоение в душата му и той заспа отново. Стана едва по обед. Изми се и облече робата, която донесоха перачките на храма. Денят бе хубав, прохладният ветрец все още поклащаше цветята и клоните на дърветата, така че с Шуфой решиха да закусят под дълбоката сянка на голямата смокиня. Наоколо пасяха малки газели. Слугите им поднесоха бира, печена гъска и подсладен с мед хляб.