Хладнокръвна ярост [bg]

— Мисли ли, че Маклоски представлява заплаха за майка ти или изобщо за някой друг?

— Каза, че нямало доказателства за това, но все пак не знаел. Че никой не можел да бъде сигурен с хора като него.

— А Маклоски опитал ли се е да се свърже с майка ти?

— Не, но това не означава, че няма да го направи. Той е луд, а такава лудост като неговата не се променя за една нощ, нали?

— Обикновено не.

— Значи представлява явна опасност, нали?

Нямах лесен отговор на този въпрос. Казах:

— Сега разбирам защо толкова се притесняваш. — Но не ми хареса как прозвуча.

— Доктор Делауер, как бих могла да я оставя. Може би това е знак — това, че се е върнал. Че не бива да я оставям. Искам да кажа, мога да се сдобия с образование и тук. Приета съм в още два университета. Каква толкова е разликата?

— Мелиса, човек с твоя ум може да получи добро образование навсякъде. Всеки на твое място — имам предвид състоянието на майка ти — би се двоумил. А на това отгоре се появява и Маклоски. Но голата истина е, че дори и да представлява опасност, ти не можеш да защитиш майка си от него.

— Какво искате да кажете с това? — попита тя сърдито. — Че просто трябва да се откажа?

— Искам да кажа, че с Маклоски трябва да се заеме някой. Професионалист. Да разбере защо се е върнал, какво крои. Ако го прецени като опасен, има някои неща, които могат да се направят.

— Какви например?

— Заповед за задържане. Предохранителни мерки. Къщата ви добре ли се охранява?

— Ами, май да. Има алармени системи, врати. Освен това редовно минават полицейски патрули. Трябва ли да се направи още нещо?

— Казала ли си на майка ти за Маклоски?

— Не, разбира се, че не! Не искам да я стряскам, не и сега, когато е тръгнала толкова добре.

— А на твоя… на господин Рамп?

— Не. Никой не знае. И без това никой не ме пита за мнението ми и аз не се натискам.

— А на Ноел казала ли си?

Тя ме погледна смутено.

— Да. Той знае.

— И какво казва?

— Че няма нищо. Но на него му е лесно. Не става въпрос за неговата майка. Не отговорихте на въпроса ми, доктор Делауер. Можем ли да направим още нещо?

— Не съм аз този, който може да прецени. За това си има професионалисти, които са специалисти в тази област.

— Къде да ги намеря?

— Аз ще проверя — отвърнах. — Може би тук ще успея да ти помогна.

— Връзки със съда ли имате?